Егон Шиле – художникът с етикет "престъпник"

Стогодишнината от смъртта на Егон Шиле се отбелязва по време на движението #MeToo и в "Мет Бройер", в Ню Йорк представят изложба. Експозицията е от 3 юли и ще продължи до 7 октомври, като в нея са включени картини на първия колекционер на австрийския художник в САЩ – Скофилд Тайер.

Възпоменателни изложби тази година се провеждат също и в Москва, Бостън, Виена, Париж, Лондон, Ливърпул и Ню Йорк. Но когато съвременният художник Чък Клоуз е обвинен в сексуален тормоз, "Ню Йорк Таймс" включва Шиле в пантеона на историческите художници - престъпници.

В отговор на фокуса върху сексуалния тормоз, музеят на изящните изкуства в Бостън счете, че е подходящо да добави специални етикети на стената за изложбата "Klimt и Schiele", отнасящи се до предполагаемото малтретиране на жени от художника.

Трудно е да съдим за отношенията на Шиле с жените, не само защото няма живи свидетели, но и защото днешните стандарти са толкова различни от тези, които са характерни в Австрия за началото на миналия век.

Специфичните твърдения се основават на три аспекта от неговия живот и работа: арестуването му за "обществена неморалност" през 1912 г., неговото отношение към различни жени в живота му и еротичното естество на рисунките му. Във всеки случай, обаче, твърденията не са оправдани от фактите.

Така нареченият "инцидент със затвора" се случва, когато Шиле живее със своя модел и любовница Уоли Нойзил в провинциалния град Нойленгахбах.

"Инцидентът" е заради тийнейджърка, избягала от дома си, която помолила двойката да я заведе при баба й във Виена. Вече в града, момичето настива и се разболява. Тримата се връщат в Нойленгбах един ден по-късно.

През това време обаче бащата на тийнейджърката е подал обвинения за отвличане и изнасилване, което кара полицията да извърши задълбочено разследване на Шиле.

В хода на разследването е повдигнато трето обвинение на художника: че е извършил престъплението "неморално поведение", тъй като непълнолетните, които ходели в студиото му след училище, са били изложени на еротични произведения на изкуството.

Въпреки че записките от съда не са запазени, може да се приеме, че първите две обвинения са отпаднали, защото не са били подкрепени от конкретни доказателства. Третото обвинение обаче останало и художникът бил осъден на 24 дни затвор, 21 от които вече били излежани, докато очаквал процеса.

При всички положения сексуалните приключения на Шиле са напълно в съответствие с нормите за буржоазен младеж. Тъй като мъжете не били считани за подходящи брачни партньори, докато не се установят професионално, от тях се очаквало да прекарват началото на 20-те си години с проститутки и любовници от по-нисък клас.

Повечето от тези проститутки били непълнолетни. Възрастта за съгласие била 14 години. И тъй като всяка жена, която си изкарва прехраната гола се счита за морално компрометирана, връзката между проституцията и моделирането е тънка.

По-малко изненадващо е, че Шиле има кратки връзки с моделите си, отколкото, че неговата връзка с Нойзил се е превърнала в значимо професионално и лично партньорство с продължителност четири години. Не е изненадващо и, че малко преди 25-годишния си рожден ден, той отхвърля Уоли, за да се отдаде на по-подходящ буржоазен, брачен партньор - Едит Хармс.

Еротичните рисунки на Шиле са смущаващи за много хора. Вместо да са пасивно средство за мъжко желание, неговите голи картини са направо конфронтиращи. Често Шиле искал моделът му да лежи върху матрак, поставен на пода, докато той се качвал над него - на стол или стълба.
Като често рисува почти вертикалнен изглед, той създава дълбоко усещане за пространствено изместване. Дори и с днешните стандарти тези рисунки дават на жените необичайна степен на сексуална ориентация.

"Разбира се, Шиле едва ли е бил феминист. Сегашните възгледи за пола са различни и той е бил продукт на своето време и място. В резултат на това създава образи на жени, които отразяват собствените му противоречиви чувства, смело командващи тяхната сексуалност.

Да обвинят Шиле в сексуален тормоз е не само погрешно, но и се пренебрегва основния исторически контекст, като се затваря необходимия диалог", обобщава Джейн Калиър - автор на каталога резоне Egon Schiele и съсобственик на галерия "Сент Етиен" в Ню Йорк, пише ArtPrice.bg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase