Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които биха попаднали в парламента, като за две от тях кампанията ще е решаваща.

С 25,8% от онези, за които може да се очаква да гласуват и са решили за кого, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 21,9%. "Има такъв народ" е с 13,1%, а ДПС е близо – с 12,4%. "Демократична България" е със 6,8%, формацията около Мая Манолова с 4,7%, а ВМРО е с 4,2%.

Данните са от представителните за пълнолетното население на страната проучвания от независимата изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан", провеждани "лице в лице" всеки месец. Последното е сред 1011 пълнолетни българи между 4 и 12 февруари.

При последните две формации кампанията ще е решаваща за шансовете да са в Народното събрание. Такива шансове може да получи и коалицията Воля-НФСБ. Обобщеният резултат на изричните споменавания на двете партии е 2,7% потенциален вот, но тепърва трябва да се види дали обединението на двете партии ще даде и бонус или напротив. Теренът на изследването нямаше как да улови това, уточняват социолозите.

С над процент в борбата влиза "Възраждане", близо около един процент се движат и формации като АБВ, "Атака" и партията на Цветан Цветанов. При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади. Има и редица други формации в десетите от процента.

Разбира се, данните са моментна снимка и не са прогноза за изборен резултат. Най-трудно за прогнозиране ще бъде участието. Данните в средата на февруари позволяват да се изчисли, че около 2,9 милиона души биха гласували, ако изборите са сега. На фона на условния предварителен избирателен списък това е около 43%. Това е по-малко от активността в миналите избори, но отново следва да се напомни традиционната неяснота около избирателните списъци.

Правителството завършва мандата си с нива на доверие от 19% и недоверие от 69%. Парламентът има доверие от 14% и недоверие 73%.

Двете институции са успели донякъде да преодолеят щетата по образа си от лятото и есента. Това "наваксване" обаче не е голямо и на фона на нивата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, сега сме свидетели на едни от най-ниските, посочват социолозите.

Последните месеци показаха нива на популярност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата "Орешарски".

В този мандат армията имаше ръст на доверието, за да достигне в началото на тази година до най-високото в последните десетилетия ниво от 54% доверие, при 28% недоверие. В края на този мандат полицията също завършва на плюс.

Традиционно при нея нивата на доверие и недоверие са сходни – около 40-50%. На фона на много други институции у нас, това е добър атестат. В последния месец доверието там е 54%, а недоверието е 36%.

Данните са от вълните на изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ на ежемесечна база. Последните две вълни на изследване са съответно между 4 и 12 февруари (1011 души) и 7 и 15 януари (1010 души) по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase