Снимка: БГНЕС

Камал стоеше пред магазин с други работници мигранти, след като бе приключил още един изтощителен работен ден, когато той и още няколко души са арестувани този август. Без обяснение 24-годишният мъж е качен в превозно средство и държан в катарски затвор в продължение на седмица.

"Когато ме арестуваха, не можах да кажа нищо, нито една дума, тъй като бях толкова уплашен", споделя той пред CNN Sport, говорейки у дома си в Южен Непал, където работи във ферма, откакто е депортиран обратно преди три месеца.

Камал (имената на непалските работници са променени) е един от многото работници мигранти, които искат да разкажат на света за своите преживявания в Катар, страната, която този месец ще бъде домакин на едно от най-великите и доходоносни зрелища в спорта – Световната купа по футбол.

Това ще бъде историческо събитие - първото Световно първенство по футбол, което ще се проведе в Близкия изток, но и потънало в противоречия. Голяма част от подготовката за този турнир беше свързана с по-трезви въпроси, като тези за правата на човека, от смъртта на работници мигранти и лошите условия, на които много работници са били подложени, до ЛГБТК общността и правата на жените.

Камал казва, че все още не му е изплатен бонусът от 7 000 катарски риала (около 1 922 долара), на който има право от предишните си работодатели. Не са му изплатени и 7 000 риала като застраховка за нараняване на два пръста по време на работа.

"Не ми казаха защо съм арестуван. Хората просто стояха там… Някои хапваха, други просто седяха там и пушеха. А те просто ни арестуваха", разказва той, преди да обясни, че не е успял да зададе въпроси, тъй като не говорилл арабски.

Килията той споделял с 24 други непалски работници мигранти. Получил одеяло и възглавница, но матракът на пода, на който трябвало да спи, бил пълен с дървеници.

"Вътре в затвора имаше хора от Шри Ланка, Керала (Индия), Пакистан, Судан, Непал, Африка, Филипините. Бяха около 14-15 души. В един затвор имаше около 250-300 души. Около 24-25 души в стая", обяснява Камал. "Когато те отведат в затвора, не ти дават килия веднага. Държат те на двора. След ден или два, след като една стая се изпразни, те държат хора от една държава в една стая."

Използвайки контрабанден телефон, той разговаря с приятели, един от които носи вещите му, включително паспорта, в затвора. Въпреки това той е изпратен у дома след като непалското посолство е изпратило хартиено копие на паспорта му до затвора.

"Когато ме качиха на полета, започнах да си мисля: "Защо изведнъж връщат работници? Не са един, двама, 10 души..." те изпратиха у дома 150, 200, 300 работници с един полет", твърди той. "Някои работници, които просто се разхождаха навън с работно облекло, бяха върнати обратно."

Камал вярва, че е бил арестуван, защото е имал втора работа, която е незаконна според Закона за труда на Катар от 2004 г. и позволява на властите да анулират разрешителното за работа на работник. Той казва, че е работил допълнително два до четири часа на ден, за да допълни доходите си, тъй като не е изкарвал достатъчно пари, работейки първата си работа. Получил е документи при ареста си, които според Amnesty International вероятно биха обяснили защо е бил задържан, но тъй като са били на арабски, той не е знаел какво пише и не е бил осигурен преводач.

Официален представител на катарското правителство каза пред CNN в изявление: "Всички твърдения, че работниците са хвърлени в затвора или депортирани без обяснение, са неверни. Действия се предприемат само в много специфични случаи, като например, ако дадено лице участва в насилие."

Служителят добавя, че 97% от всички отговарящи на условията работници са обхванати от системата за защита на заплатите на Катар, създадена през 2018 г., "която гарантира, че заплатите се изплащат изцяло и навреме". По-нататъшна работа се извършва за укрепване на системата, каза служителят.

Някои работници никога не се върнаха у дома

Този турнир струваше много на работниците, които оставиха семействата си с вярата, че ще пожънат финансови успехи в една от най-богатите страни в света на глава от населението. Някои никога няма да се върнат у дома. Нито един от тримата непалски работници, с които CNN разговаря, не се бил замогнал.Обратното - те са задлъжнели и обхванати от меланхолия.

The Guardian съобщи миналата година, че 6 500 южноазиатски работници мигранти са загинали в Катар, откакто страната получи Световната купа през 2010 г., повечето от тях са били заети с нископлатен опасен труд, често извършван при екстремни горещини. Информацията не свързва всичките 6500 смъртни случая с инфраструктурните проекти на Световното първенство.

Хасан Ал Тавади, човекът, който отговаря за подготовката на Катар, заяви пред Беки Андерсън от CNN, че цифрата от 6500 на The Guardian е "сензационно заглавие", което е подвеждащо и че на статията й липсва контекст.

Правителствен служител каза пред CNN, че е имало три смъртни случая, свързани с работата по стадионите, и 37 смъртни случая, несвързани с работа.

"Цифрата 6500 взема броя на всички смъртни случаи на чуждестранни работници в страната за период от 10 години и го приписва на Световното първенство по футбол", твърди служителят. "Това не е вярно и пренебрегва всички други причини за смърт, включително болест, старост и пътнотранспортни произшествия. Той също така пропуска да признае, че само 20% от чуждестранните работници в Катар са наети на строителни обекти."

Осем нови стадиона се издигнаха в пустинята, а държавата от Персийския залив разшири летището си, построи нови хотели, железници и магистрали. Всички биха били построени от работници мигранти, които, според Amnesty International, представляват 90% от работната сила в близо три милиона население.

От 2010 г. работниците мигранти се сблъскват със забавени или неплатени заплати, принудителен труд, дълги часове в навън в горещото време, сплашване от страна на работодателите и невъзможност да напуснат работата си поради системата за спонсорство в страната, установиха правозащитни организации.

Въпреки това здравето, безопасността и достойнството на "всички работници, наети по нашите проекти, останаха непоколебими", се казва в изявление на SC. "Нашите усилия доведоха до значителни подобрения в стандартите за настаняване, правилата за здраве и безопасност, механизмите за подаване на оплаквания, предоставянето на здравни грижи и възстановяването на такси за незаконно наемане на работници. Докато пътуването продължава, ние се ангажираме да предоставим наследството, което обещахме. Наследство, което подобрява живота и полага основата за справедливи, устойчиви и трайни трудови реформи."

Миналата година, в интервю за водещата на CNN Sport Аманда Дейвис, президентът на ФИФА Джани Инфантино каза, че макар, че "трябва да се направи повече", е постигнат напредък. "Видях страхотната еволюция, която се случи в Катар, която беше призната – имам предвид не от ФИФА – а от синдикатите по света, от международните организации", каза Инфантино.

"Беше трудно да се диша"

Необичайно пишем за световно първенство през ноември, защото състезанието трябваше да бъде преместено от обичайния си период юни-юли към зимата на Катар, тъй като горещините са толкова екстремни през летните месеци на страната – температурите могат да достигнат около 43 градуса по Целзий през юни – че играта при такива условия може да представлява риск за здравето на играчите.

Хари е на 27 години и, подобно на много свои сънародници, напуска Непал за Катар, тъй като семейството му (той бил един от петимата братя и сестри само с баща си у дома) отчаяно се нуждаеше от пари, най-вече за храна. От 2013 г. минималната работна заплата, определена от правителството на Непал, е 74 долара на месец, според minimum-wage.org. Той казва, че месечната му заплата в Катар е била 700 риала на месец (192 долара).

След като се преместил в Катар през 2014 г., той работил на четири места по време на четиригодишния си престой: в супермаркет, хотел и летище, но най-трудната работа, казва той, била в строителството, когато трябвало да носи плочки по сградите "шест до седем етажа нагоре" в непосилна жега, плюс полагане на тръбопроводи в дълбоки ями.

"Беше твърде горещо", казва той пред CNN. "Бригадирът беше много взискателен и се оплакваше много. Заплашваше да ни намали заплатите и извънредния труд.Трябваше да нося плочки на рамо до върха. Изкачването през скелето беше много трудно. При работата по тръбопровода имаше 5-7 метра дълбоки ями, ние трябваше да полагаме камъни и бетон, беше трудно поради жегата. Беше трудно да се диша. Трябваше да се качим горе с помощта на стълба, за да пием вода.Никога не ми се е случвало, но видях някои работници да припадат на работа. Видях един бенгалец, един непалец... двама-трима души припаднаха по време на работа. Медицински лица откараха бенгалеца. Не съм сигурен какво се е случило с него."

По време на престоя му в Катар правителствените разпоредби обикновено забраняваха на работниците да работят на открито между 11:30 сутринта и 15:00 часа. от 15 юни до 31 август. Той каза, че една компания, за която е работил, е спазвала тези правила и добавя: "На някои места нямаха вода. На някои места не ни предоставиха вода навреме. На някои места ходехме до близките къщи и молехме за вода."

Според някои неправителствени организации дългите часове работа при екстремни горещини са причинили редица смъртни случаи и са изложили животи на риск в Катар. През 2019 г. изследване, публикувано в Cardiology Journal, изследващо връзката между смъртта на повече от 1300 непалски работници между 2009 и 2017 г. и излагането на топлина, установи "силна връзка" между топлинния стрес и младите работници, умиращи от сърдечно-съдови проблеми през летните месеци .

Правителственият служител казва пред CNN, че е имало "постоянен спад" в смъртността на работниците мигранти, включително спад в разстройствата, причинени от топлинен стрес, "благодарение до голяма степен на нашето всеобхватно законодателство относно топлинния стрес".

"Топлината обикновено не наранява сама по себе си"

Наташа Искандер, професор по градско планиране и обществени услуги в Нюйоркския университет, казва пред CNN, че топлината може да убива "по начини, които са объркващи и неясни".

"Фаталният топлинен удар може да изглежда като инфаркт или припадък. Понякога топлината убива тялото, засилва управляемите и често тихи състояния, като диабет и хипертония, и ги превръща във внезапни убийци", обяснява тя. "В резултат на това Катар, в смъртните актове, които е издал, след като строителните работници мигранти са починали, успя да отхвърли връзката между топлинния стрес и смъртните случаи и вместо това да твърди, че смъртните случаи се дължат на естествени причини, въпреки че по-близката е работата на топло."

"Определянето на броя на работниците, наранени от горещината, е още по-трудно", казва тя, защото много наранявания може да станат очевидни години по-късно, когато мигрантите се завърнат у дома и младите мъже "открият, че бъбреците им вече не функционират, че страдат от хронично бъбречно заболяване , или че сърцата им са започнали да отказват, показвайки нива на сърдечна слабост, които са изтощителни."

"Топлината обикновено не наранява сама по себе си", добавя тя. "Работниците са изложени на топлина и опасности от топлината чрез трудовите отношения на катарските работни площадки. Дългите часове, физически интензивната работа, принудителният извънреден труд, неблагоприятните условия, тормозът на място определят доколко работниците са изложени на топлина. Освен това условията извън работното място също увеличават вредите от топлината  – неща като лош сън, недостатъчно хранене или стая, която не е достатъчно хладна, за да позволи на тялото да се възстанови след ден в жегата. В Катар работодателят настаняваше работници в трудови лагери, а работниците като въпрос на политика бяха отделени в индустриални зони, където жилищните условия бяха ужасни.“

Според Amnesty International катарските власти не са разследвали "хиляди" смъртни случаи на работници мигранти през последното десетилетие "въпреки доказателствата за връзки между преждевременната смърт и небезопасните условия на труд". Това, че тези смъртни случаи не се записват като свързани с работата, не позволява на семействата да получат обезщетение, заявява групата за застъпничество.

Ела Найт от Amnesty International казва пред CNN Sport, че нейната организация ще продължи да настоява Катар "задълбочено да разследва" смъртта на работници мигранти, включително минали смъртни случаи, за да "гарантира, че семействата на починалите имат възможност да изградят отново живота си".

Барун Гимире е адвокат по правата на човека, базиран в Катманду, чиято работа се фокусира върху експлоатацията на непалски мигранти, работещи в чужбина. Той казва пред CNN, че семействата, за които се застъпва, не са получили задоволителна информация за смъртта на близките си. "Семействата изпращат здрав, млад член на семейството на работа и получават новина, че членът на семейството е починал, докато са спяли", казва той. В отделно интервю миналата година той каза пред CNN: "Световното първенство в Катар наистина е кървавата чаша – кръвта на работниците мигранти."

Миналата година катарското законодателство беше засилено по отношение на условията на работа на открито, разширявайки лятното работно време, през което работата на открито е забранена, заменяйки законодателството, въведено през 2007 г. и допълнително въвеждайки в закон, че "цялата работа трябва да спре, ако температурата по мокър термометър (WBGT) повишава над 32,1C на определено работно място". Наредбите също така налагат годишни здравни прегледи на работниците, както и задължителни оценки на риска.

"Признаваме, че топлинният стрес е особен проблем през летните месеци в Катар", казва представител на катарското правителство. "През май 2021 г. Катар въведе изискване компаниите да извършват годишни здравни прегледи на работниците, както и задължителни оценки на риска, за да смекчат опасностите от топлинен стрес. От компаниите се очаква да възприемат гъвкаво, самоконтролирано работно време, където е възможно, да коригират ротациите на смените, да прилагат редовни почивки, да осигурят безплатна студена питейна вода и сенчести работни пространства и да се придържат към всички други насоки по отношение на топлинния стрес, очертани от Министерството на труда."

Искандер казва, че топлинна точка от 32,1C "вече е опасна".

"Работата с физическата интензивност, която извършват строителните работници в Катар за какъвто и да е период от време при тази температура, е вредна за тялото“, обясни тя. "Регламентът се основава на предположението, че работниците ще могат да си почиват, когато е необходимо, когато изпитват топлинен стрес. Всеки, който някога е прекарвал известно време на строителна площадка в Катар, знае, че работниците нямат способност да се справят сами."

През по-голямата част от времето си в Катар Хари споделя, че се чувствал тъжен. Той гледал излитащите самолети през шестте си месеца, когато се грижил за градините на летището, и се се питал защо е в страната. Но той бил платил 90 000 непалски рупии (685 долара) на непалска компания за набиране на персонал, която улеснила преместването му. Той твърди и че компанията, към която се е присъединил, му е казала, че ще трябва да плати 2000 до 3000 риала ($549-$823), за да се откупи от договора си.

Приятелите му, споделя той, го съветвали, докато продължавал да работи дълги, самотни дни за недостатъчно пари, да живее и да спестява за семейството си. Amnesty International казва, че много мигранти плащат високи такси на "безскрупулни агенти за набиране на персонал в родната си страна", което кара работниците да се страхуват да напуснат работата си, когато стигнат до Катар.

Сега той е баща на две деца и работата му е да оре ниви в Непал като шофьор на трактор, но Хари се надява един ден отново да работи в чужбина, сърцето му е насочено към Малайзия. "Не искам децата ми да преминат през това, през което преминах аз. Искам да построя къща, да купя земя. Това си мисля. Но нека да видим какво е планирал Бог", казва той.

"Мечтите ни никога не се сбъднаха"

Сунит се връща в Непал през август, след като работи само осем месеца в Катар. Той очаквал да бъде там две години, но фалитът на строителната фирма за която е работил, означавал, че той и много други са се върнали у дома без пари, а работодателите им трябва да им изплатят големи суми.. Той се бори да си намери работа в Непал, което означава, че изхранването на двете му деца и плащането на училищните такси е трудно.

Той мечтаел да гледа мачове от Световната купа от покрива на хотела, който бе помогнал да се построи. Един от стадионите, чието име той не знае, бил на 10 минути пеша от хотела. "Преди си говорихме за това", казва той за Световната купа. "Но трябваше да се върнем и мечтите ни така и не се сбъднаха."

Помагайки за изграждането на хотела в центъра на града, чието име той не помни, той носил торби с гипсова смес и цимент, тежащи от 30 до 50 килограма, на раменете си до 10-12 етажа.

"Асансьорът рядко работеше. Някои хора не можаха да носят толкова тежко и го изпускаха наполовина. Ако не си свършвахме работата, бяхме заплашвани, че заплатата ни ще бъде намалена", казва той. "Бригадирът се оплакваше, че правим почивки за вода веднага щом стигнем до работа. Заплашваха ни с думите: "Няма да ви платим за деня.“ Ние казахме: "Давай. Ние сме хора, трябва да пием вода. Беше много горещо. Преди се стигаше до върха за 1,5-2 часа. Изморявах се, спирах по пътя, а след това продължавах отново бавно. Да, надзорниците ни крещяха. Но какво можехме да направим?"

Той казва, че е платил на агент в Непал 240 000 непалски рупии (около 1840 долара), преди да замине за Катар. Сунит завел дело в полицията за агента, тъй като не е успял да изпълни двугодишния договор, но няма развитие. По думите му обствениците на компанията, за която е работил в Катар, са били арестувани, защото не са плащали на работниците.

Сунит казва, че в продължение на един месец е бил в квартирата си без работа или пари, за да си купи храна – вземал е назаем, за да яде – така че той и колегите му извикали полиция, която донесла храна.

"Полицията дойде отново след 10-15 дни и каза, че са арестували хората от компанията и отново ни раздаде храна", казва той. "Казаха ни, че компанията се е сринала и правителството ще изпрати всички работници обратно у дома. Изключително съм тъжен. Искам да кажа, това е, каквото е. Нищо не би се променило, ако съжаляваш. Ядосвам се на компанията, но какво мога да направя? Дори да се бях опитал да отвърна на удара, това щеше да е моя загуба."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase