Мария казва, че е израснала в "любящо" католическо семейство на източното крайбрежие на Америка, с големи неделни вечери ежеседмично. Бракът на родителите й е добър и тя иска това уважение и близост в собствените си отношения.

В началото на 20-те си години, Мария среща любовта. Но романтиката бързо се изпарява, превръщайки се в 25-годишна история за злоупотреба и контрол. Първо било обаждането. След това пълен контрол върху нейните финанси, нейните движения и накрая над тримата им сина.

Съпругът й възразява Мария да има работа, на която ще е нужно да общува с други хора. Забранява й и да използва компютър.

"Той ме наричаше дебела всеки ден", спомня си тя пред BBC.

В крайна сметка финансовите злоупотреби се засилили. Първо, той взимал заплатата й на чистачка. След това кандидатствал за кредитни карти на името на Мария, използвайки нейния социалноосигурителен номер.

Преди шест години Мария най-накрая се пречупва, когато го чува да казва, че иска тя да умре. С помощта на църквата и семейството си тя бавно формулира план за бягство. След като губи имотите в следствие на възбрана, тя се мести при сестра си, купува си лаптоп и най-накрая има свободата да си създаде акаунт във Facebook. Малко след това започна да излиза на срещи с друхи хора.

Но скоро бившият й съпруг започва да й цитира нейните съобщения до мъж, с когото тя се вижда. Бившият й също така започва да се появява там, където е й тя. Случва се дори да кара зад нея на магистралата. Веднъж Мария била толкова ужасена от това, че я следи и че евентуално може да извади пистолет, че извикала полиция.

Въпреки че не повдигна обвинения, дебненето в крайна сметка утихнало и тя се отдалечава още повече от него. По-късно Мария разбира, че е била жертва на така наречения stalkerware.

Stalkerware е търговски достъпен софтуер, който се използва за шпиониране на друго лице чрез неговото устройство - обикновено телефон, без неговото съгласие.

Той може да позволи на потребителя да преглежда нечии съобщения, местоположение, снимки, файлове и дори да подслушва разговори в близост до телефона.

За да помогне за справяне с проблема, Ева Галперин сформира Коалицията срещу Stalkerware през 2019 г.

Тя решава да създаде групата, след като разглежда свидетелствата от редица предполагаеми жертви на изнасилване, които бяха ужасени, че животът им може да продължи да бъде съсипван от насилниците им, използващи подобни технологии. Когато някой има достъп до вашия телефон, потенциалът за експлоатация е огромен, обяснява тя. Например жертвата може да бъде изнудвана със заплахи за споделяне на интимни снимки.

Галперин казва, че в случаите на домашно насилие, с в които се сблъсква, "някакво ниво на злоупотреба, свързано с технологиите, е почти повсеместно" и че това често включва преследващ софтуер.

"Това често е свързано с най-насилствените случаи – защото е толкова мощен инструмент за принудителен контрол", добавя тя.

Изследванията показват, че разпространението на stalkerware е нарастващ проблем. Проучване на Norton Labs установи, че броят на устройствата, показващи, че са имали инсталиран преследващ софтуер, се е увеличил с 63% между септември 2020 г. и май 2021 г. Според данните от доклада, драматичното увеличение може да се дължи на ефекта от локдауна и фактът, че хората прекарват повече време у дома.

"Личните вещи са лесно достъпни, на една ръка разстояние, което вероятно създава повече възможности за извършване на злоупотреби с инсталиране на проследяващ софтуер на устройствата на партньора", се посочва в доклада.

През последните две години Галперин успява да убеди група антивирусни компании да приемат този тип злонамерен софтуер по-сериозно. Тези мерки следват първоначалното нежелание да се маркира stalkerware като нежелана програма - или злонамерен софтуер - поради евентуалната му легитимност при използването му.

През октомври Google премахна няколко реклами за приложения, които насърчават бъдещите потребители да шпионират телефона на партньора си. Тези приложения често се продават на родители, които искат да наблюдават движенията и съобщенията на децата си, но вместо това са били използвани от насилници, за да шпионират съпругите си.

Едно от тези приложения, SpyFone, беше забранено от Федералната търговска комисия на САЩ през септември за събиране и споделяне на данни за движенията и дейностите на хората чрез хакване на скрито устройство.

Въпреки тези положителни ходове, някои приложения за stalkerware и съвети как да ги използваме, все още са лесно достъпни онлайн.

Според Галперин следващият проблем, който FTC разследва, са фирмите, които продават и купуват данни за местоположението на телефона на потребителите без тяхното знание. Тя нарича тази технология "изключително мощен инструмент" за частни детективи, които я използват, за да проследяват местоположенията на своите цели.

Със stalkerware, умишлено проектиран да бъде труден за забелязване, дори тези, които разбират достатъчно от технологии, все още могат да станат негови жертви.

Един такъв човек е Шарлот (не истинското й име), старши анализатор по киберсигурност.

Скоро след като се сгодила, тя бавно осъзнала, че с телефона й са започнали да се случват странни неща. Батерията бързо ще се изтощава, устройството внезапно се рестартира – признак за потенциално инсталиране на преследващ софтуер в устройството й.

Едва когато партньорът й дава да се разбере, че винаги е знаел къде се намира, тя най-накрая свързала уликите.

За да получи съвет какво да прави, тя отива на среща с хакери. Това е индустрията, в която работел нейният партньор и тя била запозната с някои от лицата. Тя се шокирала, когато открила "култура на приемане в проследяването партньора ви".

Средата на "технологичния брат", която тя срещнала, я подтикнала да премине към киберсигурност, за да подсили "представителството на индустрията от различни гледни точки".

Някои в света на технологиите не виждат нищо лошо в проследяването на партньора.

Бързо търсене в интернет разкрива много услуги, които твърдят, че могат да хакнат нечий смартфон само с телефонен номер, обикновено срещу няколкостотин долара, които трябва да бъдат платени в криптовалута.

Въпреки това, докато софтуерът с тези възможности може да бъде достъпен за правоприлагащите органи, експертите по киберсигурност смятат, че тези уебсайтове вероятно са измама. Вместо това, преследващият софтуер от потребителски клас до голяма степен разчита на "социалното инженерство", за което Шарлот казва, че хората могат да се научат да внимават.

За целта може да бъде изпратено текстово съобщение, което изглежда правдоподобно, подканващо ги да щракнат върху връзка. Или фалшиво приложение, маскирано като легитимно, може да бъде споделено с тях.

Шарлот казва "не се страхувайте", ако се опитате да изтриете подозрително приложение и то извежда много предупреждения: "Понякога те използват тактики за сплашване, за да накарат потребителите да не премахват софтуера. Те използват много техники за социално инженерство."

Ако всичко друго не успее, Шарлот препоръчва да направите фабрично нулиране на настройките на телефона си, да промените всички пароли за акаунта си в социалните медии и да използвате двуфакторно удостоверяване през цялото време.

И така, какъв би бил най-добрият начин за справяне с проблема?

Повечето държави вече имат някакъв статут за подслушване и закони срещу дебненето.

Например, през 2020 г. Франция въведе нов законопроект за домашното насилие, който, наред с другите правила, засили санкциите за тайно наблюдение - геопроследяването на някого без неговото съгласие вече се наказва с една година затвор и глоба от 45 000 евро. Ако това е направено от вашия партньор, глобите са потенциално още по-високи.

Но за Ева Галперин това не е проблем, който някога можем да очакваме да бъде разрешен от изцяло новото законодателство.

Тя смята, че и Google, и Apple биха могли например да предприемат действия, като направят невъзможно закупуването на някое от тези приложения. Най-важното, добавя тя, трябва да се съсредоточим върху по-доброто обучение на полицията, за да приеме проблема по-сериозно.

Разпространението на киберпреследването доведе и до нов тип услуга за подкрепа на жертвите на домашно насилие.

Clinic To End Tech Abuse - CETA - е едно такова съоръжение, свързано с университета Корнел в САЩ. CETA работи директно с преживели злоупотреби, като в същото време събира изследвания за нарастващите злоупотреби с технологии.

Розана Белини от CETA казва, че понякога може да не се препоръча незабавно премахване на преследващия софтуер от телефона на жертвата - без първо да се направи планиране на безопасността със служител. Миналият опит информира този подход - ако достъпът на насилник до телефона на жертвата внезапно бъде прекъснат, това може да доведе до ескалация на насилието.

За Мария нещата не са идеални, но тя гледа напред.

"В добри отношения съм с някой, който наистина се грижи за мен и всъщност стои зад мен, разказвайки моята история", казва тя. Все още има моменти, в които тя се тревожи за телефона си и е диагностицирана с посттравматично стресово разстройство. Но Мария иска другите оцелели да знаят, че киберпреследването е навсякъде и че не са сами.

"Не се страхувайте. Има помощ. Направих огромни крачки и ако мога да го направя на моята възраст - на 56 - всеки може да го направи."

Коментари Напиши коментар

34

Анонимен

преди 1 месец

Имам приятелски семейства (родители +деца), в които всички имат инсталиран подобен софтуер и по всяко време всеки вижда другите къде са.Съжалявам, но аз това не го намирам за нормално. Нямам и никога не съм имал какво да крия. Местоположението на телефона ме винаги е включено и остава в Гугъл профила ми. Винаги може да се направи справка кога къде съм бил. Но да ме следи някой 24/7 - НЕ БЛАГОДАРЯ !

33

Анонимен

преди 1 месец

"При всички положения щом се опасявате от проследяване, то има защо да бъде осъществявано."Еха ...

32

Анонимен

преди 1 месец

наистина ли е била дебела