"Искате колело или да се разходите?", пита Сейки Миндик. Общинският служител сочи под яростното юлско слънце към разноцветните велосипеди, подредени в полезрението на полицейската бариера на входа на Вароша. "Има толкова много какво да се види. Туристите обичат това място."
Не много отдавна идеята за най-известния град-призрак в Източното Средиземноморие да бъде възкресен като тематичен парк от 21-ви век би била немислима. Повече от четири десетилетия не е имало почти никакво движение сред руините от войната, останали да изгният с течение на времето.
Но в окупирания от Турция Северен Кипър трансформацията витае във въздуха.
На място, чиято съдба би могла да промени играта в стремежа да върне отново разделения остров, строителните работници се трудят. Те полагат цимент, премахват отломки, възобновяват сгради, забранени за обществото, откакто Анкара изпрати войски и танкове през 1974 г.
На улица "Демократиас", до сгради, оставени да се рушат в продължение на 47 години, след като кипърските гръцки жители са били принудени да избягат, мобилна столова предлага торти и сокове на онези, които искат да разгледат реликви от конфликта. На част от плажа, до погълнатите от природата хотели кипърско-турските власти са сложили маси, чадъри и столове.
Всичко това са малки признаци на съживяване за курорт, който преди да се превърне в разменна монета в играта на геополитически шах, е бил най-бляскавата дестинация на брега Средиземно море. Именно тук, покрай легендарния пясъчен плаж, играят Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър. Именно тук Пол Нюман се радва на прочутите тюркоазени води през лятото на 1960 г., заснемайки епичния филм "Изход". Именно тук европейският космополитен елит гравитира, докато десни екстремисти, защитаващи енозис или съюз с Гърция, организират злополучен преврат с подкрепата на полковниците, управляващи тогава Атина, което кара Турция да нахлуе.
Миналата година обаче Анкара зашемети дипломатите, като обяви, че Вароша ще бъде отворена частично, някога оживеният анклав в град Фамагуста, дом на около 40 000 гърци по време на своя разцвет, бе лежал извън обсега на Турция, зад бодлива тел - символ на разделение, но и надежда за бившите му жители, че поне домовете им не са били заети отново, като други части от територията, конфискувана през 1974 г.
Към негативните емоции се добави и посещението на Реджеп Тайип Ердоган във Вароша за годишнината от нахлуването. Това бе ход, който предизвика осъждане от страна на ЕС. Но Ердоган реши да подкрепи предложението на Ерсин Татар - неговият кипърски турски колега, избран с подкрепата на Анкара през октомври - за решение на проблема с Кипър.
В петък, след сутрешни молитви, той обеща "добри новини" за отцепилата се република, намеквайки за потенциално новаторски изявления, когато се обърна към самозвания турски кипърски парламент по време на посещението.
След едностранното провъзгласяване на независимостта през 1983 г., турската част на Кипър е призната само от Турция, насърчавайки години на международна изолация за население, не само ограничено от политиките на презаселване, но все по-зависимо от Анкара за помощ.
Този месец Брюксел повтори, че всяко решение, което води до подкопаване на усилията за обединение на двете етнически общности не е добро начало.
"Искам да повторя, че никога, никога няма да приемем решение за две държави", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, настоявайки, че 27-членният блок ще следи отблизо посещението на Ердоган във Вароша. "Ние сме твърди в това и сме много обединени."
За много хора промените във Вароша отразяват разочарованието на кипърските турци от десетилетия неуспешни разговори. През 2004 г., когато Кипър се приближи най-близо до постигането на мирно споразумение под тогавашното управление на ООН на покойния Кофи Анан, малцинствената общност гласува масово в подкрепа на рещението. Но кипърските гърци го отхвърлиха. Усилията по-рано тази година да се намери общ език за стартиране на преговорите не постигнаха голям напредък.
Нарастващата комерсиализация на Вароша се разглежда и като част от по-широка политика на Ердоган за подобряване на позицията на Анкара в момент, когато потенциално експлозивно напрежение във връзка с конкурентни претенции за офшорни енергийни права в Източното Средиземноморие остава далеч от разрешеното.
"Това е част от по-широка турска стратегия, преследвана през последните години, за създаване на позиции на място, които подобряват възможността им за договаряне или носят трайни печалби", казва Хуберт Фаустман, професор по история и политика в Университета в Никозия в международен план разпознат на юг. "Това очевидно се прави, за да се успокоят националистите в Турция, но по много обиден начин за правителството на Никос Анастасиадес."
Малко места са такъв символ на болката, претърпяна от кипърските гърци - превърнати в бежанци за една нощ, докато силно въоръжени турски сили напредваха през равнината Месаория към източния пристанищен град. Десетилетия наред те разказват за домове, изоставени в средата на следобеда, ястия, оставени на маси, ценности, прибързано скрити от жителите, бягащи с малко повече от дрехите на гърба си.
"Какво да кажа?", пита Александра Орфану, връщайки се във Вароша, за да види града и да си прибере снимка, направена в деня на годежа й със съпруга й Сотирис, която любезен кипърски турски лекар е намерил и иска да й върне. "Загуба, загуба, загуба - това е, което чувствам", казва тя, гледайки сградите, замръзнали във времето. "Живеехме в село наблизо, но идвахме тук всеки ден. Спомням си как заведох дъщеря си в началното училище, сякаш беше вчера."
Анна Марангу, чието семейство прекарва всяко лято в града, била сред избягалите с малко повече от джапанки, бански и тениска на 14 август 1974 г., когато Анкара стартира втората фаза на своята "мирна операция", в която турските войски заемат 37% от острова
На 70 години тя все още може да си спомни как отпива Pimm's на верандата на вилата си на брега на морето, която тя и нейните роднини трябвало да напуснат. "Тръгнахме към британските бази. Всички казваха, че ще се върнем след часове", спомня си видният археолог и историк.
През ноември, когато Ердоган заяви намерението си да се наслади на пикник на някога оградената брегова линия на Фамагуста като част от новата политика за експлоатация на Вароша, тя отговори с клипче с кри-де-кер, което скоро масово се разпространи в социалните мрежи, напомняйки му, че това не е нито родината му, нито тази на турски инвеститори или заселници, а принадлежала на кипърските гърци, които са я обитавали исторически.
"Стойте далеч от Кипър, от кипърските гърци и кипърските турци и зачитайте нашите човешки права", казва тя във видеото. "Наше право e да върнем мира и любовта отново в нашата страна, като се уважаваме, приемаме нашите прилики и различия. Можем да работим заедно, стига да стоите далеч от нашата земя."
Марангу е пламенен привърженик на помирението и е съосновател на движението "Фамагуста за Кипър", което наскоро оспорва парламентарните избори, тъй като последователните гръцки администрации са водили преговори с подход „всичко или нищо“.
"Фамагуста винаги е била специален случай", настоява тя и добавя, че споразумение за прекратяване на териториалния спор е можело да изиграе решаваща роля за постигане на споразумение. "Тя е била под турска военна окупация и никога не е принадлежал на отцепилата се турска република Северен Кипър. Имаше резолюция на ООН предвиждаща тя да бъде върната на законните й собственици. Предлагаха ни го седем пъти, включително през 1978 г., когато можехме само да изметем пода и да се преместим обратно в домовете си. Но винаги е имало този подход "всичко или нищо"."
Правителството на Анастасиади е наказано както у дома, така и в чужбина заради неясното си водене на мирни преговори. Според съобщенията през 2017 г. кипърският гръцки лидер е напуснал преговорите, когато умереният кипърски турчин Мустафа Акинчи е бил готов да направи безпрецедентни отстъпки.
И все пак перспективата за решение, което включва две държави, също е изправено пред силна съпротива от самите кипърски турци, които са ужасени, че град-призрак, който никога не е бил техен, сега трябва да бъде отворен за туристите.
"Това място не ни принадлежи", казва Перил Емироглулари, поемайки порутените сгради, все още украсени с гръцки надписи. "Първоначалните собственици трябва да се върнат. Трябва да живеем заедно в Кипър."
Ердоган обаче намекна, че ще обжалва кипърските гърци да се върнат в домовете си.
Повече от 300 души вече са се обърнали към комисията за недвижими имоти в Северен Кипър, за да си върнат недвижими имоти, които вероятно ще струват на Турция милиарди в компенсации. Ако местните правни средства не успеят, те ще прибегнат до Европейския съд по правата на човека.
"Кипърските гърци са лишени от правото си да се радват на своите имоти и аз насърчавам всички да отправят искове в опозиция на правителствената политика", казва Ахилеас Деметриадес, водещият адвокат по правата на човека на острова, който също прекарва голяма част от детството си във Фамагуста. "Искам оправдание по този въпрос, но и помирение."
Възможен претендент на следващите президентски избори, 60-годишният мъж остава оптимист въпреки всички признаци, сочещи към по-дълбоко разделение.
Кипър, казва той, е твърде малък, за да бъде разделен и има "дивиденти за мир".
"В интерес на двете общности е да разрешат кипърския проблем. Може да сме в замразен конфликт, но все още сме в конфликт. Вароша е първата стъпка по пътя. Ако я загубим, губим посоката си към решение."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар