Снимка: личен архив

Адв. Димитър Калдамуков е един от участниците във второто дигитално издание на конференцията Tech of Tomorrow. То ще се проведе на 14 април, от 14:15 часа, на живо в дигиталната стрийминг платформа за събития Investor Media PRO, както и на www.investor.bg/live.

Дни преди събитието, специално за читателите на Dnes.bg, адв. Калдамуков ще отговори на въпросите как потребителите приемат "отвореното банкиране", къде може да се прилага набиращата скорост криптовалута и какви са нейните предимства.

На 14 април ще участвате в конференцията Tech of Tomorrow, където ще говорим за „отвореното банкиране“. Къде се намират българските банки по отношение на open banking и какви правни казуси има при внедряването на тези услуги?

Ще започна отзад-напред. Основните правни казуси при внедряването на услугите на този етап са свързани със защитата на личните данни и осигуряването на изричното съгласие на клиента на банката за ползване на услугата предоставяне на информация за сметка. Въпросът с личните данни е съществен, защото платежната институция, която предоставя услугата, е администратор на лични данни, тя трябва да може да предостави на клиента основна GDPR информация към момента на привличането му и да може ефективно да изпълнява правата му при поискване. Тъй като платежната институция достъпва клиента през съответната кредитна институция, то правен казус е уреждането на отношенията по линията кредитна институция – клиент – платежна институция. Това предполага умно разписване на права и задължения между страните, така че от една страна, кредитната институция да не отговаря за задължения на платежната и обратно, а от друга - клиентът да е наясно към кого с какви искания да се обръща и коя институция какви задължения има към него. Сега, в ерата на дигитализацията, предлагащите онлайн услуги са склонни да разписват задълженията си малко йезуитски. А това обърква средния читател - потребител. Който и без това не иска да чете дълги и протяжни текстове, разбира се.

Що се отнася до това къде се намират българските банки по отношение на open banking-a – мисля, че са доста назад в сравнение с европейските. Разбира се, това е свързано и с профила на българските клиенти. Като общество, българите все още масово предпочитаме физическия досег с банката ни. Което е разбираемо – тук роля играе и народопсихлогията ни. Затова и в България има и толкова много банкови клонове. Предполагам и поради това институциите не са толкова агресивни в рекламирането на услугата достъп до сметка. Банките нямат и директна изгода от това. Реално те си дават данните. Трябва да проявят въображение, да създадат нови бизнес модели, за да спечелят индиректно от услугата. Отделно, че има точно две дружества, които имат лиценз да предоставят услугата предоставяне на информация за сметка…тоест, няма конкуренция. А предполагам, че няма конкуренция, защото няма търсене. Сега и Ковид донякъде пренареди приоритетите пред всички ни…

Как платежните институции пазят личните данни при „отвореното банкиране“?

Не знам как ги пазят. Знам как трябва да ги пазят. С две думи платежната институция трябва да спазва всички технически и организационни стандарти относно личните данни, които спазват (или се предполага, че спазват) и банките. Платежните институции, които имат достъп до данните ни през банките, всъщност имат достъп до много ценна информация. С помощта на добър технически анализ, те могат да извлекат информация за нашите навици – къде, кога и какво пазаруваме, какви интереси имаме, с кого комуникираме и т.н. Личните данни са морето, от което черпи всяка успешна съвременна рекламна кампания. А съвременният агресивен, дигитален и не само, маркетинг ползва следите, които оставяме в интернет, изключително успешно. Така че платежните институции, които имат достъп до личните данни, свързани с банковата ни история, биха били врата към тези данни. И затова те трябва да ги пазят с цената най-високите съвременни стандарти – криптиране, ограничение на достъпите, анонимизиране, токенизация, хашинг и т.н. Разбира се, да не забравяме, че потребителят е този, който отваря тази врата, давайки съгласието си на платежната институция.

Според Вас дали българските потребителите ще се отворени и към „отвореното банкиране“? Дали няма да се притесняват за сигурността на данните си?

Мнението ми е, че българите не биха се впуснали с луда радост към отвореното банкиране. Не случайно и все още няма предлагане на този пазар. Сигурността на данните, разбира се, е фактор. Друг фактор, според мен по-важен, е комплексността на българската икономика. На Запад, например, човек има няколко сметки, няколко застраховки, лизинги, ипотеки и т.н. Тоест, потребителят би имал изгода от продукт, който му дава обща информация за финансовото му поведение, дава му предложения за по-ниски цени и т.н. Финансовата култура е тотално различна. Тук имаме по един кредит и една сметка. Най-много две – в лева и евро. Депозити. И вероятно сме взели най-доброто от пазара. И не казвам, че това е лошо, напротив. Просто казвам, че средата в България е по-неразвита, по-консервативна от тази на Запад или далечна Азия. В България само пенсионерите са 2 200 000. Като добавим неграмотните, малолетните и хората, за които боравенето с интернет е писане на статуси във Фейсбук, сигурно ще докараме число над 4 млн. Вие как си представяте тези хора да дадат съгласие за open banking? Та, ние не можем да се преборим за машинно, не за електронно, за машинно гласуване! Просто тази демография, която гони все по-големи отрицателни числа, ме кара да бъда песимист за услуги като open banking в България. Дано греша, разбира се.

Темата за крипровалутата става все по-актуална. Но къде ще може да се прилагат дигиталните валути, всяка компания ли ще ги въведе и с какъв мащаб ще се наложат?

На първо място има разлика между дигитална валута и криптовалута. Настоящите законни пари – долар, евро и т.н. – са включително и дигитални пари. Имаме ЕС проект за дигитално евро, американски проект за дигитален долар, турски проект за дигитална лира и т.н. Емитираните от централните банки дигитални пари ще променят начина на финансиране при кризи, например. Централните банки директно ще отпускат финансови помощи, без да е нужно да минават през частните банки. Това ще ускори скоростта, с която парите влизат в обръщение. Отделно това е в пряка връзка с личните данни и вероятно отвореното банкиране. Всеки от нас ще има богато финансово досие. То ще включва нашите навици и поведение. На база на него ние или ще се класираме, или не за директната помощ с централно емитираните дигитални пари. Разбира се, това вероятно ще доведе до инфлация в други размери, но това е друг въпрос.

Круптовалутите е тотално различна идея – те правят две много прости неща, които законните пари спряха да правят:

-     Пренасят стойност много бързо и евтино

-     Съхраняват стойност много успешно

Ако в събота вечер искам да пратя 1000 долара на моята сестра в САЩ, аз ще трябва да чакам най-рано до сряда следващата седмица, за да стигнат парите в нейната банкова сметка, при условие, че ползвам най-модерните платежни институции. Ако ползвам криптовалута, изберете си който и да е stablecoin, парите ще са при сестра ми до максимум 10 мин.

Що се отнася до съхраняването на стойност, тук единственият аргумент е пазарната капитализация на криптовалутите. Този пазар расте спрямо традиционните валути. Което значи, че  инвеститорите прехвърлят стойност от традиционни валутни пазари в криптопазара. Прехвърлянето на стойност е прехвърляне на доверие. А вече имаме и сетълмент в блокчейн  - Credit Swisse го тестваха миналата седмица. Успешно. На вас това какво ви говори? На мен ми говори само едно – криптовалутите ще се ползват наравно с фиатните пари. Разбира се, никой не може да предскаже бъдещето. Но, ако утре Apple пусне своя криптовалута, тя ще получи доста по-голямо доверие от българския лев, например.

Какви ползи биха имали компаниите, които използват криптовалути?

Бързо разплащане, елиминиране на third party риска, спестяване на пари. Представете си, че сте търговец, който купува кафе от Африка. Трябват ви ескроу сметки, местни агенти, агентски банки и т.н. Това са много големи разходи. Криптовалутите премахват голяма част от посредниците по веригата.

Разкажете ни накратко най-интересния за вас казус, който сте консултирали във финансовата индустрия?

Ние често даваме становища за един или друг аспект на предлаганите крипто услуги – дали дадена криптовалута е финансов инструмент, какви KYC правила трябва да се спазват от бъдещата крипто борса, трябва ли да се вади лиценз, издирване на откраднати или загубени крипто активи и т.н. Но най-интересният казус за мен досега бяха група дела с предмет разваляне на договори за дарение на криптовалути. Там имахме възможност да тестваме разбирането на съда за това какво са криптовалутите (или поне конкретната валута по казуса), дали са финансови инструменти и т.н. За радост на клиента страните сключиха споразумение (от което загуби правото). В съдебно заседание при подписване на спогодбата направихме и прехвърляне на криптовалутата – съдията и вещите лица поискаха да гледат как става. Очевидно за всички беше ново. И всичко приключи в рамките на съдебното заседание. Страните напуснаха съда с изпълнени задължения.

ВИЗИТКА:

Адвокат Димитър Калдамуков, съдружник в адвокатско съдружие KDBMLaw, e специалист по търговско право, право на финансовите пазари и енергийно право. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“ и в университета Джордж Вашингтон. Стипендиант на фондация Фулбрайт.

Работи в сферата на търговското право, лични данни и право на пазарите за финансови инструменти. От години се занимава с въпросите относно регулацията и търговията с криптовалути.

Коментари Напиши коментар

50

Анонимен

преди 1 месец

Някои се разделят с парите си през балкона, други по-интелигентно. Докато има овце, ще има и касапи

49

Jaro

преди 1 месец

Ако искаш да печелиш Безплатно биткойн влез през този линк https://freebitco.in/?r=41549837 направи си регистрация.Трябва да си последователен и да следиш сайта ежедневно.Аз лично направих добри пари за определено време.

48

Кристофър Робин

преди 1 месец

Пух Мечо защо са ти тези четири бодли на таралеж?
Географски координати Кристофър по два за паралел и меридиан .....географска широчина, височина .... Търся Прасчо ...