За кого си мислите, щом чуете "баща на атомната бомба"? Вероятно в съзнанието ви изниква името на Робърт Опенхаймер, ръководител на проекта "Манхатън".
Но преди него има друг учен, който е бил близо до създаване на атомната бомба доста по-рано. През 1934 г. Енрико Ферми е на стъпка от откриването й. Ако той беше успял тогава, то може би нацистка Германия щеше да има достъп до ядрено оръжие и историята да бъде съвсем различна. Наричан "кръстникът" на атомната бомба, той е бил един от най-успешните теоретични физици на ХХ век.
Необикновеното дете
Енрико Ферми е бил от онези деца, за които се знае, че ще постигне нещо велико още от малък. Той е роден на 29 септември 1901 година в едно обикновено италианско семейство. Баща му е бил железопътен инспектор, а майка му - учителка.
Но майка му е била доста амбициозен родител. Тя е смятала, че придобиването на знания е като свещено задължение. Това е може би обосновано от факта, че семейство Ферми, нетипично за Италия по това време, не са били вярващи католици.
Именно затова младия Енрико бил изпратен в светско училище в Рим, където от малък започнал да проявява признаци за необикновения си интелект.
Любовта му към точните науки като математика и физика е породена от майка му Ида. Още като дете сглобявал колела с брат си Джулио.
Трагедията
Именно обаче едно нещастно събитие с брат му Джулио тласка Енрико към физиката. През януари 1915 г. след рутинна операция Джулио умира.
За тийнейджъра Енрико това е разтърсващо събитие, но след смъртта на брат си изпаднал едва ли не в кататония. За да откъсне сина си от това състояние, Ида Ферми открила книга за физиката и я дала на сина си.
Именно тази книга открила изцяло нов свят за Енрико. От там нататък за него съществувала само физиката. През 1918 г. Енрико постъпва във Висшата школа в Пиза. Входният тест бил есе и Енрико предал труд, достоен за докторат.
След само 3 години самообучение Енрико бил по-напред от всичките си състуденти. Без изненада, младият Ферми защитава доктората си през 1921 г.
Сблъсъкът с фашизма
През 1919 година, месеци след като Енрико пише знаменитото си есе, Бенито Мусолини основава Националната фашистка партия. По това време нито един от тях не знае, че животът им ще ги срещне.
През юли 1922 г. цяла Италия знае кой е Мусолини и или го ненавижда, или го боготвори.
Изключението е Енрико Ферми. През целият си живот той остава аполитичен. Италия изпада в хаос през 1922 година, но Енрико се вълнува само от физиката.
Когато през 1924 г. Бенито Мусолони става първият фашистки лидер, Енрико Ферми е далеч от политиката.
Младият учен по това време учи в Гьотинген, Германия, а по-късно и в Лайден, Нидерландия. Когато се връща в родината при 1926 г. той получава пост в Университета в Рим и само на 25 години.
В университета Ферми печели успехи след успехи. Той е толкова умен и успешен, че колегите му го наричат "Папата на физиката".
Той изнася лекции по квантова механика, и физика на твърдото тяло.
През 1929 г. пътят му го среща с Бенито Мусолини. Абсолютният диктатор Мусолини лично назначава Ферми в Академия деи Линчеи - официалната научна академия на Италия.
Ферми получава огромна заплата, униформа и титла. Единственото, което се иска от него в замяна, е да донесе величие на фашистка Италия.
И по-точно: Да даде на Ел Дуче ключът към атомната бомба.
На крачка от атомната бомба
През 1930 година 29-годишният Енрико се жени за Лора Капон, дъщеря на видно еврейско семейство.
Не след дълго решава, че квантовата физика е изчерпана и вместо това той трябва да насочи усилията си към изучаване на атомите.
Тази смяна ще го доведе към голямото му откритие. През 1934 г. той и екипът му изучават свойствата на атома и се фокусират върху урана. Те установяват, че много атоми могат да абсорбират неутрони и в редица случаи атомите, получени от тази трансформация, са ядрени.
Научните му открития от там нататък могат да доведат до много неща - от ядрени реактори до... ядрени бомби.
За щастие обаче експериментите на Ферми все още не го довеждат до атомната бомба.
Ако обаче Енрико Ферми беше успял да направи това през 1936 година, то близостта на фашистка Италия с нацистка Германия би дала в ръцете на Националсоциалистическа германска работническа партия едно ценно оръжие - атомната бомба.
Нобеловата награда
През 1938 година Бенито Мусолини прокарва антисемитистки закони. Тези закони разтърсват аполитичния Ферми.
Съпругата му от еврейски произход би била засегната от законите на фашистката партия. Децата на двамата - също. Много от сътрудниците на Енрико в университета също, тъй като голяма част от екипа му са евреи.
Законите, приети от Мусолини, забраняват на евреите да напуснат страната, освен ако не е по изключителни прични.
И каква по-изключителна причина от Нобелова награда?
Именно нея печели през 1938 година Енрико Ферми. Тогава през декември той пътува към Швеция, за да получи наградата си. С него пътува и семейството му, получило разрешение.
В Стокхолм Енрико Ферми приема Нобеловата си награда и използва паричната награда, за да купи билети за себе си и семейството си за САЩ.
До края на живота им Америка ще бъде техен дом.
Първият реактор
В Америка Енрико Ферми получава работа в Колумбийския унивеситет. Истинският му пробив обаче се случва след някои проблеми.
След като на 7 декември 1941 г. японците бомбардират Пърл Харбър и въвличат САЩ във войната, за всички италианци в САЩ ситуацията става неудобна. Те са класифицирани като врагове и са поставени под сериозни рестрикции. Това важи и за Енрико Ферми, на когото отнема 6 месеца да получи разрешение да замине за Чикаго, където да продължи проучванията си.
Веднъж пристигнал там, веднага доказал, че заслужава доверие... Но и че изследванията му са малко опасни.
През лятото на 1942 г. Енрико Ферми и екипът му успяват да построят малък ядрен реактор на полето за скуош на Чикагския университет.
Реакторът си е имал и аварийна защита. Специален прът от силиций и бронирана стомана е висял на въженце, което е трябвало да се среже при непредвидени обстоятелства – прътът при падането си в реактора го е заглушавал. Била е предвидена и защита от прегряване – в критичен случай е било планирано заливане на реактора с вода. Защита от радиацията не е имало.
Проектът Манхатън
Неслучайно правителството на САЩ проявява интерес към дейността на италианския професор. Дотолкова, че той получава гражданство през 1944 година и заминава за Лос Аламос, за да работи към Проекта Манхатън като научен съветник.
За разлика от Опенхаймер обаче той не бил преследван от гузна съвест за това какво може да причини творението им.
Къде са те
След войната, до смъртта си през 1954 г. Енрико Ферми преподава в Чикагския университет. И въпреки всички предишни свои успехи, той има заслуги и в още една сфера.
Един култов негов цитат гласи "Къде са всички?". Този цитат е роден на обяд с неговите колеги, когато обсъждали дали има извънземни. За Енрико било ясно едно - извънземни има. Но къде са те?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар