През втората половина на 19 век Давос се прочува като вълшебно място за лечение на туберкулоза. И днес медицинският туризъм там процъфтява. Болестите обаче са други: бърнаут и депресия.
Давос, който е известен най-вече като място за срещи на глобалните елити, дължи голяма част от славата си на един германски лекар, пише Дойче веле.
В средата на 19 век Давос все още е малко, забутано селце. И ако не беше д-р Александър Шпенглер, то сигурно никога нямаше да попадне в светлините на прожекторите. Около 1860 година Шпенглер установява, че климатът в това селце някак предпазва жителите му туберкулоза. А по онова време тази смъртоносна болест върлува из цяла Европа.
Когато това са разчува, Давос започва да привлича пациенти от целия континент. Болниците и санаториумите никнат като гъби. В тях богати и прочути чужденци се излежават по шезлонгите на просторните тераси. Сред първите гости на малкото швейцарско селце по онова време са Артър Конан Дойл (създателят на Шерлок Холмс), който придружава болната си от туберкулоза жена, както и още двама световноизвестни писатели: германецът Томас Ман и шотландецът Робърт Луис Стивънсън.
Истината за бърнаута излиза наяве
Днес Давос вече не привлича болни от туберкулоза. А повечето санаториуми са превърнати в луксозни хотели - като "Шатцалп" например, в който вероятно се разиграва действието на прочутия роман "Вълшебната планина" от Томас Ман.
И все пак Давос и до днес си остава център за медицински туризъм, само че болестите вече са други. Тук и в курортите в околностите идват все повече хора, страдащи от депресии и бърнаут.
"Специалитетът на Давос са планините и контактът с природата, на който хората се радват. Този контакт наистина им помага да възстановят вътрешния си баланс", обяснява Михаел Пфаф, главен психиатър в клиниката "Холистика Енгандина".
Туристическите власти в Давос работят в тясно сътрудничество с болниците. Целта е да се изработят възможно най-привлекателните и полезни оферти, тъй че курортът да се наложи като място за медицински туризъм. Така например тази година те възнамеряват да организират специален летен лагер за хора, страдащи от бърнаут. На пациентите ще се предлагат престой в една ферма наблизо, различни видове спорт и екскурзии в планината, казва Самуел Розенаст, говорител на кметството. "Много хора работят прекалено много и стигат до бърнаут. На тях им трябва спокойствие и рехабилитация - най-добре някъде, където има хубав въздух и няма стрес", обяснява той.
Клиниката на Михаел Пфаф е единствената в Швейцария, която лекува пациенти, страдащи от хроничен стрес. Тя разполага с 55 места за пациенти. Те са заети целогодишно. Пациентите тук се оплакват от физически болки, депресия, панически страхове и други психосоматични симптоми. Много от тях са мениджъри от средните управленски равнища, а стресът идва от работата им, казва Пфаф.
"Когато открихме клиниката преди 10 години, ние смятахме, че тук ще идват главно топ-мениджъри, които искат приятен уелнес и може би чаша червено вино всяка вечер. Оказа се обаче, че идват главно хора от средния и по-горния мениджмънт. Явно те са подложени на най-големия стрес", обяснява лекарят.
Според него най-големи експлоататори са финансовите и застрахователни компании, които изискват от своите служители да работят колкото е възможно повече, при това под голям стрес, но пък им плащат подобаващо. Много от пациентите работят в Цюрих, който е швейцарски и международен финансов център.
Все повече страдащи от хроничен стрес
Световната здравна организация (СЗО) включи бърнаута в своя списък на болестите. Според оценката на организацията днес всеки пети тийнейджър и всеки четвърти възрастен са заплашени от бърнаут поне веднъж през живота си. В Германия броят на дните, прекарани в отпуск по болест заради душевни и психически разстройства, се е утроил спрямо 1997 година. В Швейцария е нараснал с 50% само са 7 години.
Допитване на "Галъп" показва, че 25% от всички работещи хора "прегарят" на работа почти всеки ден. Най-тежък е проблемът за поколението, родено около началото на хилядолетието: в САЩ 84% от тези млади хора страдат от бърнаут на работното си място. Според специалистите жените са по-застрашени от мъжете.
Изследване от 2018 година показва, че към 2030 година медицинските разходи за терапия на психически и душевни разстройства ще възлизат на гигантската сума от 16 трилиона долара. Лекарите смятат, че мерките, предприемани от фирми за справяне с проблема, са крайно недостатъчни.
Тъкмо поради това психическото здраве е и една от централните теми на тазгодишния Световен икономически форум в Давос.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар