Преди началото на учебната година Dnes.bg потърси учители и специалисти по теми за образованието. Представихме съвети към родители на първокласници, доколко технологиите помагат при децата, как да развиваме моториката на ръката и говора...
Проектът "Наесен с песен" продължава с интервю с преподавателя Лина Хотнишка - този път за изучаването на чужд език при учениците. Самата тя е завършила началното, средното и академичното си образование във Великобритания, след което се прибира да живее и работи в България. В практиката си Лина работи с ученици от различни възрастови групи както от чужбина, така и от България.
Всички искаме децата ни да говорят чужди езици свободно. Как обаче да подходи родителят, когато трябва да избере език, начин на обучение...
В глобализирания свят, в който живеем, понятието "чужд език“ все повече губи своя смисъл. Разбира се, говоря за английския език. В университетите и в успешните компании в днешно време английският език не се счита за някаква екстра към базисното образование – той е въпрос на грамотност.
Както по време на Британската империя за образованите хора в Индия и Хонконг било въпрос на грамотност да говорят английски в допълнение към своя местен език, така днес в Европа незнанието на английски поставя човек в позиция на неконкурентоспособност спрямо другите.
Затова първият ми съвет към родителите е да спрат да възприемат английския език като "чужд" и да вложат всички финанси и усилия в ограмотяването на техните деца на английски. След като децата са усвоили английския на минимум ниво B2 по европейската езикова рамка, тогава могат да започнат да мислят за "чужди" езици като френски, немски, руски, китайски.
Коя е най-подходящата възраст при детето, в която да започне изучаването на чужд език?
Възможно най-рано. Независимо дали родителите говорят съответния чужд език, или не, чуждият език не трябва да се представя на детето като нещо "специално“ или "голямо", за да се избегне психологическата бариера. Доказано е, че децата могат да говорят до шест езика като "майчини" (native) без никакви затруднения, затова най-добрият ход за всеки родител е да осигури изучаването на чужд език във форма най-близка до тази на майчиния език.
Когато сме учили децата ни да говорят, ние не сме им обяснявали, че "чаша" е съществително, че "ходя" е глагол и че има минало, сегашно и бъдеще време. Децата ни са започнали да говорят естествено, защото проговарянето е като прохождането – то е част от естественото развитие на човешката личност.
Когато при прохождането децата ни са падали и са се спъвали, ние не сме им изнасяли лекция на тема подобряването функцията на вестибуларния апарат и важността човек да има правилна стойка, а просто сме ги повдигали и сме ги пускали отново да вървят.
По същия начин, когато език се учи като майчин, детето трябва да бъде насърчавано да говори и да го употребява възможно най-много, а изчистването му чисто граматически и стилистично ще се случи естествено! Това може да се стане, ако детето бъде "потопено" в среда, където се говори само съответния език - като чуждоезична детска градина или часове в школа, където преподавателят е или "native speaker” или не говори на децата на език, различен от целевия. Разбира се, гледане на филмчета и слушане на песнички и приказки на целевия език у дома е от изключителна полза!
Често родителите дублират ученето на език в училище и в допълнителен курс - нужно ли е това?
Зависи от езиковото ниво, което учениците постигат в училище. Въпросът е: "Как може родителят да прецени дали детето му напредва с необходимото темпо, ако той самият не владее езика?".
В моята практика прилагам правилото, че всяко умение трябва да бъде подложено на изпит, преди да бъде определено доколко то е реално. Аз съм избрала да подготвям моите ученици по английски за международно-признати езикови сертификати като Cambridge English и IELTS, които гарантират нивото на езика според европейската езикова рамка.
Когато се подготвят за изпити, а не просто посещават уроци, учениците остават мотивирани, знаейки, че на края на курса ще получат сертификат, който ще им послужи един ден пред потенциални работодатели. Родителите, от своя страна, виждат реалния плод от финансите, които са заделили за обучението на техните деца.
Винаги съм се чудила на изказването, което с такава гордост се размахва в някои кръгове: "Учи за знания, а не за оценки!“. Как можеш да докажеш наличието на знания, освен чрез оценки? Но разбирам изказването от гледна точка на това, че училищните оценки невинаги са реално отражение на знанията на учениците.
В системата на Кеймбридж оценките са напълно реални, защото изпитните работи се проверяват от професионалисти, наети специално за целта. За да се гарантира абсолютна обективност, положилите изпита се идентифицират само с номер (candidate number), като така се избягва всякаква възможност за дискриминация на базата на националност, пол, раса, религиозни убеждения и пр.
Нека бъдем реалисти. Желаните работодатели получават стотици автобиографии всеки ден. Първото нещо, което търсят в CV-то са оценките, дипломите и сертификатите. Ако те са на нужното ниво, тогава могат да погледнат и другите качества на кандидата като интереси, хобита и участия в обществено-полезни каузи.
Ако CV-то е на нужното ниво, тогава се канят кандидатите на интервю, където ще могат да покажат и своите социални умения.
Аз отхвърлям утопичния и политкоректен подход, че е важно децата да участват в даденото занимание и че оценките не са важни. Това може да е печеливш лозунг за предизборна кампания в съвременните плуралистични общества, където академичният прогрес на учениците не е толкова важен, колкото всички да се чувстват "добре“, но когато ти плащат на час, тази позиция е в най-добрия случай непрофесионална, а в най-лошия – неморална.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар