"Хубава си, моя горо" звучи от съблекалнята на българския национален тим броени минути преди да се изправи за втори път в мач срещу силния отбор на Бразилия в рамките на Световното първенство по футбол за бездомни хора.
Младежите от "Отбор на надеждата" са израснали в ромски квартали или в институции и от малки са познали колко суров може да бъде животът, пеят вдъхновени, а гласовете им постепенно нарастват с преливащата вяра в сърцата им.
Увеличава се от емоцията, която изпитват изпълнявайки една от най-красивите български песни. Усещането за нея е посято от мениджъра на тима Виктор Кирков, треньора Борислав Фердинандов и писателя Иво Иванов, който трогна до сълзи момчетата с видео послание малко преди да заминат за Уелс, където се проведе Мондиала със социална цел тази година.
"Тогава, в съблекалнята, г-н Борислав Фердинандов ни каза никога да не се предаваме и дори и да паднем, да излезем с усмивки. Когато изпяхме "Хубава си, моя горо", а после и българския химн на терена… Това ни даде хъс да играем за нашата държава и за самите нас, за отбора", споделя Алекси Кирилов за минутите преди историческата победа на българския тим с 8:7 срещу отбора на Бразилия.
Той е на 16 години и е израснал в столичния квартал "Факултета". Алекси е в 9 клас в спортното училище. Повтарял е 7 клас, защото прекарал година в Англия с родителите си, които потърсили препитание на Острова. Там усъвършенствал английския си език и посещавал "Корели Колеж".
Днес Алекси съвместява успешно образованието с футбола, защото е мотивиран да постигне мечтите си. Всъщност не мечти, а цели.
"Г-н Виктор Кирков ни научи да мечтаем по-малко и повече да си поставяме цели. Когато си поставиш цел и даваш всичко от себе си, е по-възможно да постигнеш това, което искаш. А когато мечтаеш, е сякаш чакаш някой да дойде и да реализира мечтата ти. Трябва сам да си поставиш цел, за да си реализираш мечтата". Целите на Алекси са да натрупа опит във футбола, да стане колкото се може по-добър и да играе в големи отбори.
"Например, на 20 години вече да съм в Реал Мадрид. Това, че бихме Бразилия ми даде стимул да си повярвам, че мога и в Реал да играя", казва Алекси, който днес играе в отбора на "Септември" и преди дни допринесе с два гола за победата с 5:3 срещу "Бароко".
С два гола Алекси допринесе и за крайния резултат 8:7 в полза на България в мача с Бразилия. А само четири дни по-рано "Отбор на надеждата" се изправи за първи път срещу тима на Бразилия и загуби след равенство 5:5 и изпълнение на дузпи. Тази загуба не сломи националния ни тим. Напротив, превърна се в един от факторите, които мотивираха младежите.
"Първият мач срещу Бразилия се получи доста добре, защото играхме със сърце и желание. Това ни показа, че може и да ги бием. Ако ние сме много изморени, те също са. А и имат същия брой мачове като нас. Както е за нас, така е и за тях. Повярвахме си, това е цялата истина", споделя Алекси с усмивка.
Победата над латиноамериканците е важна за него и съотборниците му, защото е прецедент във футболната история на България. За момчетата от "Отбор на надеждата 2019" това е и личен триумф над всички съмнения, които са имали и може би ще се появят в бъдеще.
"Отбор на надеждата" и участието в Световното първенство по футбол за бездомни хора ми помогна да добия лидерски качества и да бъда пример за момчетата от "Септември", че ако искаш да постигнеш нещо, можеш. Стига да си повярваме и да дадем всичко от себе си на тренировките и в мачовете", казва Алекси.
Той споделя, че след Мондиала със социална цел се усеща много по-различен. Забелязал е, че когато се подхожда сериозно и отговорно към подготовката, това се отразява на резултата.
"Аз се убедих, че както се държахме на тренировките, така бяхме и в мачовете. Например, 40 дни тренирахме усилено и изведохме България до 12-то място", споделя Алекси. Той е научил много за играта от Борислав Фердинандов, но и за живота. Алекси е превърнал в своя житейска максима думите на селекционера преди всеки мач от Световното - "да не се предават никога".
"От г-н Виктор Кирков научихме винаги да си вярваме и да не се отказваме от целите, които си поставяме. Когато си вярваме, можем да постигнем всяка цел. Научихме се да бъдем мъже и да сме точни. Например, да не закъсняваме за тренировка. Защото ако закъсняваме за тренировки, не се държим сериозно по време на подготовката, по-късно и в работата, в която и професия да изберем, също няма да сме такива", казва Алекси.
Като свой голям учител 16-годишният младеж приема и Методи Здравков, който беше национален селекционер на "Отбор на надеждата“ през 2012 и 2013 г., а миналото лято бе начело на българския тим, извел България на трето място на Световното първенство SATUC. Шампионатът беше за деца в неравностойно положение до 17-годишна възраст, а участниците в него получиха медалите си от принцесата на Катар Шейкха Ал Тани и световноизвестни футболисти.
"Спомням си добре Нуно Гомеш. Той ми връчи моя медал. Това е уникално чувство! Все пак Нуно Гомеш е един от най-добрите национални състезатели на Португалия за всички времена", припомня си вълнението Алекси и бърза да изтъкне, че класирането на българския тим се дължи най-вече на треньора Методи Здравков. Той научил младежите от отбора на тактики, заучени положения, казва Алекси и обобщава, че когато се следват указанията на треньора, няма как да не се достигне до по-добро място в класирането.
"Все пак знанията на треньора са много повече от нашите. А пък ако някой футболист има качества да импровизира и му се получава, това е друг въпрос. На голям терен имам свободата да следвам тактика или да импровизирам. Понякога го правя, защото съм на халфова позиция и имам повече пространство и мога да изнасям топката, както искам. Наистина е риск и то голям, особено във формата, в който играхме на Световното в Уелс, защото за една стотна от секундата могат да ти вкарат гол", казва Алекси.
Днес, като играч на "Септември" той понякога импровизира, с премерен риск, и все пак със самочувствие, благодарение на опита, придобит при работата с Методи Здравков и Борислав Фердинандов. Уверен е в следването на целите си, защото мотивиращите думи на двамата треньори преди всеки мач от двете световни първенства, както и тези на Виктор Кирков и писателят Иво Иванов, все още прозвучават в съзнанието му във важни моменти.
"Когато гледахме видео обръщението на Иво Иванов, с отбора бяхме на лагер в "Драгалевци". В сърцата ни той сложи такъв хъс, когато каза, че можем да достигнем до много високо ниво. Това ме накара още повече да си повярвам и още по-усилено да тренирам, да следвам целите си и да не се отказвам", спомня си Алекс.
Tой и съотборниците му от "Отбор на надеждата 2019" винаги ще помнят посланията на тези важни учители в живота си. Ще си ги припомнят преди изпитания и след триумфи, както ще усещат и в бъдеще емоцията от световните първенства, в които са участвали. Футболът е магия и променя съдби, сигурни са момчетата от "Отбор на надеждата". Футболът е страст, но може и да е житейски ментор. И за любовта към популярната игра няма граници.
"Създадохме много приятелства. С момчето, което беше нашият Team guide на световното, станахме много добри приятели. С момчетата от другите отбори също се разбирахме прекрасно. С бразилците пък станахме най-близки и разменихме фланелки с тях. Събирахме се, играехме пинг-понг, слушахме музика, забавлявахме се. Разбирахме се, въпреки че не говореха много добре английски език. Футболът ни свързва. Те имат респект към нас, защото за първи път България бие Бразилия. А и направихме някои от най-добрите мачове на световното първенство. Показахме как се играе футбол", горд е Алекси.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар