Двамата харизматични лидери Фидел Кастро и Уго Чавес не само бяха страстни радетели за обединение на цяла Латинска Америка, но градяха и планове за най-тясно сближаване между Куба и Венецуела. През 2006 г. Карлос Лахе - номинално вторият човек във властовата вертикала на Острова на свободата, формулира основополагащия термин CUBAZUELA ("Кубацуела"). Очертан бе маршрут за всестранна интеграция - политическа, икономическа, социална и културна, по който дълго време се движеха двете страни.
Припомням си как бунтовният подполковник Чавес, освободен от затвора, бе топло приет от прозорливия лидер на кубинската революция. Тогава Фидел организира за Чавес същинско кралско посрещане. Впоследствие гостът му триумфално спечели президентските избори, стана легитимен глава на Венецуела и двете суверенни държави постепенно взеха да се сближават, пише Емил Дабагян, "Независимая газета".
Венецуела започна да доставя на Куба черно злато от несметните количества, с които разполагаше. По силата на специална спогодба Хавана ползваше преференции и получаваше от 2000 г. нататък 57 хиляди барела петрол дневно, впоследствие и по 100 хиляди. Благодарение на венецуелската безкористна помощ Куба успя да оцелее през т. нар. особен период от нейната история.
В отговор островът изпращаше дипломирани лекари и учители за работа в труднодостъпни райони. Задействани бяха общи проекти в различни сфери. Двамата политици редовно си гостуваха. Чавес, както знаем, дълго време се лекуваше в Куба от тежко заболяване. Една версия гласи дори, че уж е починал в Хавана през декември 2012 г., а не в Каракас на 5 март 2013 г., както обявиха официално властите в родината му. Твърди се също, че на смъртния си одър венецуелският лидер избрал за приемник Николас Мадуро не без настойчивото участие на кубинското ръководство, което се надявало да запази статуквото.
Щом двамата идеолози и практици на дейното сближаване се преселиха в отвъдното, интеграцията между страните им леко забави ход, изгуби предишната си динамика. Но Мадуро постоянно посещава острова, на който си е повишавал квалификацията. Ще отбележим, че избраният неотдавна президент на Куба Мигел Диас-Канел направи първото си официално посещение именно в Боливарската република. До съвсем неотдавна нещата продължаваха в същия дух.
На 23 януари 2019 г. обаче ситуацията във Венецуела рязко се промени, поставяйки под съмнение непоклатимостта на този двустранен съюз. На този ден - поредната годишнина от свалянето на диктатора Маркос Перес Хименес, в Каракас се състоя многохиляден митинг. На демонстрацията 35-годишният председател на Националното събрание (легитимния парламент на Венецуела) Хуан Гуайдо, заел поста според правилото за ротация, заяви, че е готов да поеме функциите на временен държавен глава до нови избори. (Съзнателно не споменаваме катастрофалната ситуация в страната, защото медиите в Русия, включително "Независимая газета", постоянно информират за нея.)
Това отмести на заден план отношенията със страната-съюзник. Тревожен сигнал бе изявлението на самопровъзгласилия се президент в смисъл: стига сме хранили свои приятели при тези огромни трудности в собствената си страна.
Междувременно Куба, където на власт дойде Раул Кастро - по-малкият брат на Фидел, осъществи знакови реформи, внушили надежди за съществени промени в социалното развитие. Узаконена е частната собственост, разрешено е излизането от страната за срещи с роднини, смекчени са и други норми.
Ограничени са мандатите на висшите държавни служители. Впрочем Куба все така се нуждае от черно злато, затова внимателно следи процесите във Венецуела, разчита режимът да управлява и занапред, но прави опит да се движи в друга посока - към по-широко отваряне. Това ясно личи от посещенията на президента й в САЩ, срещите му с бизнесмени, замислящи разширяване на сътрудничеството, балансираното му изказване пред сесията на Общото събрание в Ню Йорк през септември 2018 г., продължителната обиколка из европейски и азиатски държави.
За разлика от кубинските си приятели Мадуро спира производства, затваря заводи и фабрики, изолира се от световната общност. Стига да подчертаем, че опонентът му бе признат от над петдесетина европейски и латиноамерикански страни. Тези дни германският външен министър Хайко Маас заяви, че подкрепата за Гуайдо е безусловна. А съпругата му Фабиана Росалес - като посланичка на добра воля, среща радушен прием на най-високо равнище. В края на март тя разговаря в Белия дом с Доналд Тръмп и Майк Пенс.
Самият Гуайдо се опита да осигури влизането във Венецуела на хуманитарна помощ от съседни страни и САЩ, но срещна упорита съпротива от собственото си правителство, което разположи по границата подсилени кордони. Кабинетът заяви, че става дума за опит да се внасят оръжия за системната опозиция, маскирани като храни. Сегашните управляващи във Венецуела предпочитат да оставят хората без храна и лекарства, но да не жертват своите принципи, и уверяват, че нямат нужда от милостиня.
Ще резюмираме с предположението, че пътищата на двете държави днес се разминават и перспективите на двустранния алианс изглеждат твърде мъгляви. Родена под звуците на фанфари, отекнали в двете столици, CUBAZUELA явно е на път да склопи очи. В случай на радикална, а не козметична смяна на властта във Венецуела този сърдечен съюз ще спре да съществува. И ще отстъпи място на добросъседски - нищо повече - отношения между суверенни страни.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар