Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Снимка: Dnes.bg
Топлата есен продължава да ни радва с различни багри и определено не искаме скоро да си отиде. Пъстротата й си личи особено в планината, където за кратко вече падна и първият пухкав снежец, колкото да ни напомни, че зимата е близо. Засега обаче температурите са приятни и къде най-добре можем да се насладим на хубавото време, ако не сред природата! Разходката ни наскоро ни предложи и слънце, и природни красоти, и с радост я споделяме в "Без будилник"!
Избрахме място, радващо с просторни гледки - Тодорини кукли, гордо издигащи се над заоблените пейзажи на Понор планина и платата на старопланинския дял Козница.
Разходката до четирите на брой върхове с това име е приятна и ненатоварваща. Най-високият е с височина 1785 м. При хубаво време от тях се откриват гледки към връх Ком, Берковица, Вършец, Монтана...
Ние стигнахме до Тодорини кукли по маршрут от хижа Петрохан, която е близо до едноименния проход. Избрахме пътеката нагоре през горичката и не след дълго вече далеч по-широка пътека ни предложи първите панорамни гледки.
Ходенето от хижата до първия връх отнема около 2 часа. Времето обаче е относително понятие, когато навред по пътеката те изкушават боровинки, а пейзажите са пъстри и запомнящи се.
Една от първите по-панорамни и красиви гледки е към връх Ком – начална точка за известния преход-мечта на всеки планинар Ком-Емине.
С Тодорини кукли са свързани различни легенди за смелостта и красотата на мома Тодора. Тази, която ние чухме, разказва, че много момци я искали за жена, но тя отсякла, че ще вземе този, който покори планината.
Никой не се наел обаче и Тодора решила да покаже на кандидатите си, че не е невъзможно. И успяла! Там забила хурката си, но след това се спънала в полите си и полетяла в пропастта. Заради смелостта й върховете носят нейното име.
Следващата ни цел беше близкият Клисурски манастир "Свети Свети Кирил и Методий". За светата обител се грижат десетина монахини и определено си личи грижовната женска ръка – много е чисто, цветя надничат от всевъзможни места, и освен да си запалите свещ за здраве, може да си купите мед, сладко и други местни произведения.
Преходът до манастира също не е особено дълъг и труден и е сред прекрасна гора. Пътеките в този сезон са постлани с шарен килим от листа, а слънчевите лъчи надничат през короните на дърветата. Истинска есенна идилия!
Непосредствено до манастира има аязмо с бистра вода, за която казват, че се отразява добре на очите. Мястото наоколо е облагородено и подходящо за почивка.
Нашият ден завърши подобаващо в местно заведение, известно с прясната си пъстърва, но всички се съгласихме - предлагат и разкошен крем карамел.
А това, че идва зима, да не ви спира! Маршрутът е много подходящ и за разходка със снегоходки, каквато скоро определено ще пробваме.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар