Снимка: pexels.com

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политици и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Кой си ти?

Аз съм Светльо и съм алкохолик.

Наричаме го така, но името му е друго. Пие от 13-годишен. Причината – вижда смисъла на живота в забавата. Вечната, напоителната. Започваща от сутрин и приключваща сутрин. Мотото: По-малко сън, повече веселие. А колкото повече пие, толкова по-смешен изглежда живота. В началото му се получава. Сутрините са леко мъгляви, но пък историите, с които се сдобива освежават. Не само него, цялата компания. Възприема се като нейна душа. Никой няма такива спомени и фактът го нахъсва към още алкохол.

"В представите ми всички чакаха да се напия, за да започне шоуто. Бях One Men Show." Така започва да пие по-бързо, за да бъде по-голямо и количеството. Тялото му лесно се съгласява на режима. Започва с обедни патрончета, за да бъде вечерта "завършен супергерой". "Чувствах се силен, покрай това много социален и респектирах околните. Все повече се увеличаваше разликата между мен и тях.  Бях царят на купона."

Опитът му по това време не познава тъмни страни. Алкохолът му помага във всичко. Има силен организъм, спортува – футбол, баскетбол. Отличен ученик е, но започва да има проблеми с дисциплината. "Това не бе свързано с алкохола, а с егото ми.", отбелязва той. Постепенно към пиенето се прибавя и тревата. "Пропуших нормални цигари две години по-късно, от опознаването на марихуаната. Не знам как ги бях пропуснал. Все пак бях от "лошите момчета" и това бе част от имиджа.", разказва той.

В училище

Пропушва с  "Житан". Спомня си, че денят е 15 септември. Смесва ги с вермут и водка. След 7-8-ата цигара се изправя и му става много зле. Но на другия ден си казва: "Аз ли не мога!" Насилва се и... "победа". "Уловката на цигарите е, че са толкова гадни, че тялото ти усеща отровата. Казваш си, ще ги спреш, когато решиш, а всъщност постепенно привикваш", обяснява  Светльо. А пафкането в гимназията става дори преди първа смяна в елитна езикова гимназия. "Компанията ни не бе групата на "лошите", а на "известните". Тези, които се смятаха за по-специални, с неизвинени отсъствия. След всяка лятна ваканция, все повече хора порастваха. Някои пиеха повече, но никой колкото мен. Все по-малко приятели издържаха на темпото ми и на количествата, които поглъщах".

Още в 10-и клас се сгодява, но навлиза в класическата схема - приятелката му тръгва с най-добрия му приятел. "Това ми даде повод да не изтрезнея 6 месеца. Голяма мъка и страдание беше. Бях чувал, че човек пие, когато му е тъжно. Аз пък пиех и като ми е радостно, да полея.  Пропивах чувствата си. Не усещах нищо. Всеки емоционален момент се "разтваряше" в алкохола. На погребението на дядо ми – бях пил. Не можех да си изстрадам мъката. Приеха ме в университет – не успях да се зарадвам истински. Алкохолът започна да доминира над всичко. Рядко се събуждах без махмурлук, но знаех, че като изпия една бира, ще ми мине. Сутрин като се събудих, мислите ми бяха насочени към въпроса: Къде ще се пие? Ракията вървеше със салата, водката - със снежанка, текилата - между другото. Ако има и нещо за пафкане, още по-добре. Изобщо не осъзнавах, че имам проблем. Бях като дар за хората. За да го получат те, трябваше да плащам скъпа цена. И не стига, че я плащах от собствения си джоб, а тези хора не оценяваха какво имат. Дори ми се пренаситиха и взеха да ме избягват. Дори най-големите пияници стояха далеч от мен."

Професията

Така решава, че и работата му ще е свързана със забавленията. Стига до туризма. "Всички пият като са на почивка. Има много жени, завоеванията са лесни." И ако хората се забавляват два пъти в годината, Светльо е на красиви места 365 дни. Приемат го Международни отношения в Софийския университет, но решава да учи "Туризъм" в Икономическия. Започва следването си в момент, когато родителите му се развеждат. Налага се да се издържа сам. Така навлиза в ресторантьорския бизнес. Намира си работа в петзвезден ресторант. Има храна, алкохол и забава. Годината е 2000, а от заплата и бакшиши изкарва по 70-80 лв на ден. Завършва деня в барове, но в компанията на все по-малко познати. "Мислих, че не идват с мен, защото не танцуват като мен, не пият като мен, не се забавляват като мен. Не издържат. Бях от дискотека в дискотека. Танцувах, търсих мацки и много често не помних нищо след това. Появиха се белите петна. Все пак се събуждах вкъщи. Въртележката започна.Търсих хора, които могат да пият като мен. Директно50 % от познатите ми отпаднаха. От познатите ми имаше и "социални пиячи", които обръщат 2-3 чаши вино, напиват се веднъж месечно. Те донякъде ме оценяваха и имах някои, които пиеха повече от мен, но към един момент те ми казаха, че имам проблем с алкохола. Реакцията ми беше, че трябва да ги игнорирам, за да ги накажа с липсата на присъствието си."

Другата му професия е тази на аниматор. В биографията му има 17 сезона в хотели по летни и зимни курорти. Това, което трябва да прави, е да забавлява туристите, а покрай това и той се чувства добре. През деня им измисля спортни занимания, вечер е на сцена. Дори една колежка отбелязва, че не той е създаден за анимацията, а тя за него.

Жените

Обикновено аниматорите са около 8-10 души. Грижат се за 1000 гости. т.е. на един аниматор се падат по около 100 туристи. "Плейбоите бяхме двама и ни се падаха по около 10-15 рускини, плюс 4-5 българки и няколко заблудени германки, които сами идваха при нас. Бях малък. Даже и не подбирах. Не отказвах от момичета на 18 до среща с рускиня, която по-късно разбрах, че е на 50". Става шеф аниматор, но нещата вместо да стават по-хубави, тръгват надолу. "Ако до този момент алкохолът бе елексир, спасение за всякакви ситуации, то плоскостта ме плъзгаше към дъното. В един момент лекарството почна да не действа. И аз увеличих дозата." А с нея се засилват и негативните ефекти. Ако преди с пиенето, става по-смел, силен, бодър, разкрепостен, то следващият етап го сварва в депресии. Остава често сам да си допива. Избяват го приятели, жените. Дори онези, които обича започват да му изневеряват. "Аз ги обвинявах и пиех още повече, а те ми изневеряваха, защото пиех. Нещата излизаха извън контрол".

Сам

Някои път Светльо се съобразява, като е на места, където не може да се пие много, но след това си допива у дома. Ако има среща с жена, пие, за да има самочувствие, да се чувства забавен. "Започнах да свързвам хубавите черти с алкохола. Не се харесвах трезвен. Тази пропаст между това да съм пиян и не пиян ставаше все по-голяма и в един момент трябваше постоянно да пия, за да се харесвам. Изобщо не можех да се възприема в огледалото. Тялото сякаш не бе моето. Какво се случи с мен? Защо другите хора имат жени, деца, работа, апартаменти, а аз продължавам да работя и да се мъча да се забавлявам? Вече всъщност и това не можех."

Увеличават се и белите петна. Започва да се буди на места, които не предполага – локви, болница, мърляв, без пари, документи. Вече не е забавен, става избухлив. Следват уволнения, смяна на работни позиции из различни курорти и държави. От Златни пясъци, Созопол, Слънчев бряг, до Египет, Испания, Черна Гора,Гърция, Германия. Кръговратът стига ново ниво. Работи 2-3 седмици без да близва. Успокоява се и следва омазване. Обещава, че ще спре алкохола – пред шефове, приятели, пред приятелката си, пред себе си. Не издържа. От една страна, като се почувства по-добре, не осъзнава факта, че е болен от алкохолизъм и дори една глътка може да доведе до запой, от който няма да помни края. С приятелката си имат хубава работа, но не му е забавно. Усеща, че се превръща в обикновен човек, а от това се страхува най-много. "По-добре ми бе да пия, да се търкалям, да правя простотии, да имам бели петна, но и истории за разказване. Не можех да си позволя да изпадна в глупава монотонност. След поредното уволнение, приятелката ми не издържа и си тръгна. А аз я обвинявах, че ме е изоставила в тежък момент, при положение, че съм й помогнал да си намери работа, да научи езика."

Преломният момент

От Германия, заминава за Австрия, където решава, че може да се владее, да контролира пиенето си. "Мечтата на алкохолика". Историята се повтаря. Уволнен е и оттам, но вижда 1000 евро в джоба си и отсяда в хотел. Наблизо има бензиностанция. Купува си пиене от нея и остава в стаята шест дни. Всяка сутрин камериерките искат да чистят, а той се чувства все едно стадо коне се пробват да нахлуят. Няма сили да изпуши и цигара на балкона. В шкафа вижда, че има над 20 празни бутилки алкохол, разнообразен. "От кого ги криех? Може би от себе си."

След шестия ден усеща болки в бъбреците. Такива се случва да има след дълъг запой в последните 1-2 години. Предполага, че на следващия ден няма и да се събуди. Няма такива идеи, но не изпитва и желание да продължава да живее. Дълбоко съжалява, че е безполезен, че е провалил всичко. "Стигнах до момента, в който реших, че нито мога да продължавам да пия, нито дори можех да спра. Една патова ситуация, която исках да свърши." Помага му неочаквано писмо за работа. Отива. Оказват се много приятни хора в малък семеен хотел. Дели стая с колега, но не му пречи. Изкарва 2 седмици там и започва старата история. Неясни нощи, събужда се в коридора на хотела, клиенти го прескачат. Шефката му казва, че не прилича на човек и е време да се вземе в ръце. Светльо много й се обижда. Коя е тя, че ще му говори така, но чува от сестра й: "Ти да не си като моя Хайнц?” Мъжът й, оказва се, е пиел допреди 17 години. Живял е на улицата. Откакто посещава Анонимни Алкохолици, животът му тръгва в нова посока, а сега е шеф на отделение в Хайнбург.

Анонимни Алкохолици

"Това беше моментът, в който видях единственото лазерче светлина за съществуването си. Осъзнах, че е време да потърся помощ, нещо, което отричах преди това." На първата среща си представя, че ще има опърпани хора, на които им готвят гадна супа. Всъщност единственият "по-опърпан" се оказва самият той. Във всеки от присъстващите вижда живеца, който е притежавал някъде в детството. И все едно се били наговорили. Всички разказват истории, които звучат досущ като неговите. Един е изгубил работата си покрай алкохола. Друг е с безпатемни нощи, непомнещ къде е и какво прави. Трети си гледа бебето, а до биберона с мляко стояли и бутилки бира. "Във всяка разказана история, намирах себе си. Все едно се бяха наговорили да разказват живота ми. Мислих си, че съм уникален, а сега видях, че не мога да ги впечатля с моите истории." 

На тези срещи никой не прекъсва никого, не е надпревара "кой е по-по-най". Всеки споделя личен опит, но не е задължително да говори. Все пак и Светльо решава да каже нещо. И понеже всички започват със "Здравейте, аз съм Гюнтер (например) и съм алкохолик. И Светльо решава да спази "етикета". "В момента, в който го произнесох на глас, все едно някой спечели джакпота, националната лотария  и почнаха да летят балони. Вдигнах световната купа над главата си. Почувствах пълна еуфория в главата. Това бе отговорът на всичките ми въпроси. Разбрах какво се случваше с мен през последните 20-ина години."

Намерението му не е било да се откаже от пиенето. Просто да се научи да го контролира. Обясняват му, че идеята е в спирането на първата чашка. Също така, че това не е дългосрочна програма.  "Включва да не се пие само за днес. Само за 24 часа. Но после пак 24 часа." Така Светльо познава вече хора, които не пият от 35 години, следвайки тази максима.

"Възхитих им се. Те се смееха на грешките си, на окаяните си ситуации. Почувствах се сред свои хора, а това чувство за принадлежност е безценно. Все бях сам, а тук видях, че съм като част от тях. Хора с различна принадлежност – бедни, богати, бели, араби, тъмнокожи, образовани, необразовани, млади, стари. И с всеки от тях можех да говоря открито и честно. Благодарение на програмата започнах от А и Бе да живея живота си отначало."

Клубът на богатите

Светльо не пие от 1 година 10 месеца и 1 седмица. Брои всеки ден, защото е малка победа. Не му липсва алкохола. "Това е магията на програмата. Много хора си мислят, че е секта, но тук не става въпрос за друга висша сила. Самият аз имах голям проблем в началото с това, защото не желая да имам авторитет над мен. Природа, вселена, Бог. Аз си вярвах в извънземните и те ми стигаха." Първият проблем с физическото преодоляване не е толкова трудно. Случвало му се е и  друг път. Мисловният момент е по-специфичен. Какво ще прави на Коледа, на Нова Година, докато другите пият? Но се оказва, че и това не е невъзможно препятствие.

"Всичко зависи от това човек да постави живота си на нова основа. Не става въпрос за религия, секта, а за осъзнат живот във взаимодействието със света. Научих се да бъда част от цялото, а не да бъда аз и всички останали."
Според него програмата не е за обикновените хора, а за онези, които са стигнали момент, в  който няма какво повече да губят. "Животът ми бе нещо като ескалатор, който върви надолу, а програмата ме научи да се движа без да падна".

За тези 1 година и 10 месеца животът му се обръща на 180 градуса. Възстановя здравето си,отношението с родителите си, финансово се стабилизира, спрират да го уволняват. От последните работни места всички искат да остане и му дават чудесни препоръки. "Като се събудя, съм благодарен за това, че съм жив и че мога да продължа. Това не значи, че нямам никакви проблеми и всичко се е решило като с магическа пръчка. Но това, което имам сега, връзката със себе си, е ново начало. Попаднах в "Клуба на богатите". Всеки един от нас е платил много висока цена, за да попадне там. Всеки от нас можеше да е умрял. Не давам съвети на никого. Ако мен някой ме съветваше, нямаше да слушам. Също така знам, че ако не бях тук, нямаше да съм жив и по-ценното - да имам очи да видя, че мога да живея и по друг начин."

Коментари Напиши коментар

50

vfv

преди 9 месеца

Браво! Много хубава статия!

49

Светльо

преди 9 месеца

чудесна статия ...
дано повече хора имат силата да спрат вредните навици ...
като алкохол,цигари,па/ча и ГЕРБ

48

Пешо

преди 9 месеца

До руснака

Ми то така погледната, човек може да се пристрасти и към солта, лютото или секса.
Всеки си има собствените зависимости.