Атина и кредиторите си стиснаха ръцете

Гърция постигна споразумение с институциите, представляващи нейните кредитори (Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) и Международният валутен фонд (МВФ), за спасителната програма на стойност 86 млрд. евро, съобщи говорител на гръцкото финансово министерство, цитиран от Bloomberg.

Преговорите с четирите институции са приключили успешно в ранните часове на вторник, поясни говорителят на финансовото министерство в Атина Теодорос Михопулос.

Финансовият министър Евкалидис Цакалотос заяви пред репортери след края на срещата, че „за доизясняване остават само един или два много малки детайла", предава местната телевизия Skai TV. Той не съобщи повече подробности.

Споразумението обаче е съпроводено със сурови мерки, които се очаква да предизвикат остри обществени реакции.

Оценката се прави на базата на проекта за ново споразумение, публикувано в някои медии. От него се прави изводът, че това ще е пакет от жестоки мерки, включващи болезнени структурни, данъчни, пенсионни и административни реформи, чиято реализация трябва да стартира незабавно.

Гръцкият вестник Kathimerini пише, че списъкът с мерките за реформи и бюджетни съкращения обхваща 35 предписания, които Гърция трябва да приложи веднага. Наред с други неща е предвидено и увеличаване на данъците за собствениците на кораби и премахване на данъчните облекчения за земеделските производители, например за по-евтини горива.

Намалената ставка на ДДС за островите в Егейско море ще бъде премахната най-късно до 2016 г. В момента данъкът е е 30 на сто по-нисък, отколкото на континента.

Предвижда се също така въведеният преди три години като временна мярка данък върху недвижимите имоти да продължи да се прилага, а битката срещу укриването на данъци да се води по-интензивно.

Органите на данъчното разследване следва да бъдат подсилени чрез назначаването на допълнителен персонал от други агенции. Освен това не трябва да има допълнителни правила, с които да се разрешава на лицата, укриващи данъци, да изплащат задълженията си на вноски.

Постепенното премахване на ранното пенсиониране също е част от пакета с мерки, както и планът за рекапитализация на затруднените банки и правилата за обслужване на лошите кредити. В допълнение кредиторите искат пълна либерализация на енергийния пазар и мащабни приватизационни сделки.

Наред с това се предвижда през септември правителството да изготви проект за погасяване на просрочените задължения на държавата към доставчиците, възлизащи на 7 млрд. евро. Пак през септември то трябва да внесе и законопроект, който да позволи на Сметната палата да държи под око финансите в държавния сектор.

През октомври пък управляващите в Атина ще трябва да внесат допълнителен бюджет за 2015 г. и още проектобюджет за 2016 г. и средносрочна програма за 2016-2019 г.

Според Kathimerini при бързо споразумение гръцкият парламент може още в четвъртък да гласува мерките, а Еврогрупата – в петък. Парламентите на страните от еврозоната също следва да дадат съгласието си.

По-рано днес стана ясно, че Гърция и кредиторите са се споразумели за бюджетните излишъци, които страната трябва да постигне. Атина трябва да постигне през идната година първичен излишък от 0,5 на сто от своя брутен вътрешен продукт (БВП).

През 2017 г. първичният излишък, тоест бюджетното салдо без разходите за обслужването на дълга, трябва да се повиши до 1,75% от БВП, а през 2018 г. - до 3,5 на сто. За тази година страната обаче може да си позволи първичен дефицит от 0,25 на сто от БВП.

Същият базов сценарий предвижда свиване на БВП на Гърция с 0,5% за 2016 година. През 2017 г. страната трябва да се върне към икономически растеж, темпът на който, според прогнозите на преговарящите, трябва да е 2,3%.

"Договорено е също така, че през 2015 и 2016 г. няма да бъдат въвеждани нови мерки", твърди източник пред Ройтерс.

Темата за Гърция следете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase