Новите технологии и образованието са бъдещето, смята Обама. Снимка: БТА

Инвестициите в новите технологии и образованието са бъдещето на Съединените щати. Поне така смята Барак Обама. В тазгодишната си реч за „Състоянието на съюза”, почти изцяло белязана от икономически теми, държавният глава се опита да убеди в това конгресмените и цялата страна.

За да засили ефекта от думите си, президентът удари право в самочувствието на американците, в убеждението и стремежа им да са световен лидер. „Правилата на играта се промениха”, каза Обама и посочи стремглавия възход на страни като Китай и Индия, които настойчиво вървят към икономическия връх.

Президентът умело сравни настоящата ситуация с изстрелването на първия сателит в орбита около Земята през 1957 година. „Това е Спутник-моментът на нашата генерация”, категоричен беше Обама. Контекстът е ясен – Съветският съюз изстреля първия спътник, но това амбицира САЩ и те спечелиха космическата надпревара, защото стъпиха първи на Луната. Нещо в тази посока.

Достигането на ниво на развитие, каквото Америка не е виждала именно от този период насам, можело да стане само чрез сериозно инвестиране в новите технологии и образованието. „Ще инвестираме в биомедицински проучвания, в информационни технологии, в производството на чиста енергия, в подготвянето на висококвалифицирана работна ръка. Именно тези инвестиции ще засилят нашата сигурност, ще предпазят нашата планета, ще създадат безброй нови работни места за нашия народ”, пламенно заяви Обама пред конгресмените.

Как точно ще се реализира този план не стана ясно. Детайли липсваха. Но поне патриотизмът беше налице: „Това, което можем да правим, това, което американците правим по-добре от всеки друг, е да даваме тласък на креативността и въображението у хората. Ние сме нацията, която докара колите по пътищата и компютрите в офисите. Ние сме нацията на Едисон и братята Райт, на Google и Facebook. Тук в Америка иновацията не просто променя нашия живот. Иновацията е начин на живот”.

Съвсем случайно след това изявление Google обяви, че ще наеме повече от 6 хиляди души само тази година. А съвсем неслучайно президентът използва „работни места” в речта си точно 25 пъти. Все пак безработицата е една от най-болезнените теми за данъкоплатеца.

Разбира се, всички тези приказки за инвестиране в иновациите бяха подплатени и с искане за съответното перо в бюджета. Такова, каквото Обама може да получи само с подкрепата на републиканците, които взеха мнозинство в долната камара на Конгреса на изборите през ноември. А те не изглеждат готови за нови харчове при положение, че бюджетният дефицит е като бездънна яма и пропадането е с невероятно бързи темпове.

Затова и Обама обеща замразяване на вътрешните държавни разходи (но не пропусна да отбележи, че най-уязвимите граждани трябва да бъдат защитени от „болезнените” мерки) в следващите 5 години. Но подчерта:

„Съкращаването на дефицита чрез орязване на парите за иновации и образование е като облекчаването на товара от претоварен самолет чрез премахването на двигателите му. В резултат първоначално летиш нависоко, но съвсем скоро усещаш последствията”.

Вдъхновяващи слова. Но не и за Джон Бейнър – републиканския председател на Камарата на представителите, който седеше зад Обама и след тези президентски думи просто изпусна въздух от устата си. Не точно подигравателна усмивка, но почти.

Неслучайно държавният глава отдели доста време от речта си, за да убеждава политическия елит, че е време за обединение и съвместна работа. „След изборите през ноември вече и двете партии носят поделена отговорност за управлението. Хората искат да работим заедно”, обяви Обама. Президентът подчерта, че вместо да се водят битките от последните две години, „нека оправим това, което трябва да се оправи и да продължим напред”.

Мнозина анализатори побързаха да заговорят за пренасочване на президентската политика в центристкото пространство, където може да се търси диалог с републиканците. В крайна сметка вече те държат ключа към приемането на вътрешнополитическите реформи. А и за широко прокламираната здравна реформа, която наскоро беше върната за преразглеждане именно от републиканското мнозинство.

Като символ на бъдещото обединение за общото благо за първи път конгресмените от Републиканската и Демократическата партия седяха един до друг, а не разделени на две. Това обаче беше по-скоро жест на солидарност със злощастната съдба на колежката им Гейбрил Гифордс, простреляна в главата в Тусон, отколкото емблема за бъдещо разбирателство между двата лагера.

А и в крайна сметка Обама хвърли ръкавицата, като продължи да настоява за инвестиции в момент, когато група консерватори отправиха предложение за орязване на 2.5 трилиона долара от федералния бюджет (разбира се, без да се пипат средствата за армията) в следващите 10 години.

В общи линии речта може би по-скоро беше представление, отколкото реална отправна точка за бъдещи компромиси между президентската администрация и републиканската опозиция.

А между всички тези вътрешнополитически заигравки стана ясно, че войната в Афганистан ще продължи, докато талибанската съпротива не бъде сломена. Защото в противен случай „Ал Кайда" пак ще има своя оазис, който вече послужи за организиране на атаките от 11 септември”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase