Reuters

Мануалната терапия (лат. manus - ръка) е важна част от медицината, чрез която се лекуват дисфункции на опорно-двигателния апарат. 

Гръбначният стълб и произлизащите от него проблеми с периферната нервна система, каквито са болките във врата, кръста (лумбалната област) и краката са може би най- често обект на лечение с техники от мануалната терапия.
 
Обект на мануалната терапия са и периферните стави в човешкото тяло, които често са подложени на травми от висoкорискови спорт ове и други активности като бягане, скачане и др.
 
Травмите като навяхването (дисторзия) и изкълчване (луксация) са най-често срещаните травми на ставите в човешкото тяло, които провокират болка и ограниченията в обема на движение не само на ставите, но и на меките тъкани около тях.
 
Мануалната терапия разполага с различни, но ефективни техники за повлияване на болката в човешкото тяло, свързана с проблеми в мускулно-скелетната система на човека. В световен мащаб са познати различни концепции за мануална терапия като Cyriax, Maitland, Kaltenborn, Mulligan, McKenzie и др.
 
Ставите в човешкото тяло са съставени от 2-3 ставни повърхности. Нито една от тях не съвпада напълно с другата, с която контактува. Физиологичните движения в една става са съчетания от плъзгане и въртене (ротация) на ставните повърхности (партньори). 
 
Например бедрената кост и подбедрицата образуват колянната става. Крайните им части, с които образуват колянната става и контактуват помежду си не съвпадат напълно. Възможно е по-най различни причини повърхностите да се разместят в рамките на т.н. „позиционна грешка”. Това би довело до болка при определено движение във всяка една става в човешкото тяло, включително и в т.н. “фасетни стави” на гръбначния стълб.
 
Още за действието на мануалната терапия може да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase