Стволови клетки са биологично „млади“ предшественици на зрелите клетки в тялото. Те присъстват в повечето тъкани и способстват за тяхното непрестанно самообновяване и самоподръжка, включително за „поправянето“ на увредените от травма или дегенеративен процес места. В медицината, вече близо 50 години, хемопоетичните стволови клетки се използват за трансплантация, с цел възстановяване на костно-мозъчните функции. Това е животоспасяващ лечебен метод, при различни злокачествени заболявания на кръвта и имунната система, като левкемии, лимфоми, злокачествени анемии, някои вродени грешки в обмяната. У нас, също се извършват стволово-клетъчни трансплантации. Напоследък се търсят възможности за по-широко приложение на стволовите клетки, извън контекста на трансплантацията. Бурното развитие в областта на биомедицината доведе до разработването на т.нар. „клетъчни терапии“. Оформя се нов клон от медицината, наречен „регенеративна медицина“.  При нея, на базата на стволови клетки и чрез методите на тъканното инженерство, се цели регенериране, т.е. оздравяване на увредени тъкани и органи, различни от костния мозък и кръвта.

Стволовите клетки се намират най-вече в тъканите, които подлежат на непрестанно обновяване, като костния мозък, епидермиса и кожните придатъци, стомашно-чревната лигавица. Костният мозък е традиционният източник, но най-много трансплантации сега се правят с клетъчен материал, извлечен от периферната кръв. Вече 25 години, като източник на стволови клетки за трансплантация се използва и остатъчната умбиликална кръв. Това е кръвта от пъпната връв и плацентата, която се отделя като биологичен отпадък при раждането. Досега са извършени около 36 000 трансплантации с умбиликална кръв. Умбиликалната кръв е особено ценна при алогенните трансплантации (когато донорът и реципиентът са различни индивиди), защото позволява значително по-лесно постигане на необходимата тъканна съвместимост между донор и реципиент. Голямо удобство е, че тази кръв може да бъде взета бързо, лесно и безболезнено. Освен това, тя може да бъде замразявана и съхранявана за дълъг период. Това са сериозни предимства, които позволиха, през последните 10 - 15 години да се развият т.нар. биобанки за умбиликална кръв. Те биват донорски (почиващи на алтруистичния принцип) и семейни („автоложни“), представящи дейността си, като вид „биологична застраховка“. У нас функционират една донорска и 7-8 семейни банки за умбиликална кръв, в които годишно постъпват над 2 000 проби.

 

 

При използването на стволови клетки, новостите са свързани с резултатите от клиничните проучвания, провеждащи се към момента. В най-напреднал етап са проучванията при лечение на детска церебрална парализа (ДЦП) и други форми на неврологичен дефицит при новородените. Обнадеждаващи са резултатите при лечение на захарен диабет I тип (ювенилен, диабет), аутизъм, болест на Крон, при някои сърдечно- и мозъчносъдови състояния, при лечението на хронични рани и др. От научно-медицинска гледна точка, най-голям интерес представлява удостоената с Нобелова награда за медицина и физиология (2012 г.) методика за репрограмиране на зрели клетки в стволови и обратно   -   т.нар. „индуцирани плурипотентни клетки“.