Фрактурите на ключицата са честа увреда у младите, активни индивиди, особено при тези, които практикуват спортове, в които има риск от високоскоростни падания (ски, колоездене, мотоциклетизъм) или директни сблъсъци (ръгби,хокей).

 

Тези фрактури наброяват около 2-3% от броя на всички фракури на скелета. Най-често (около 80-85%) фактурите на ключицата възникват в средната част на костта, където тя е най-тънка и мекотъканната й обвивка е най-оскъдна.

 

Втори по честота са фрактурите в латералния край (20%), като те могат да бъдат резултат от високоенергиен механизъм, но тенденцията е да възникват у по-възрастни индивиди, в резултат на банално падане от собствен ръст.

 

Последни по честота са фрактурите в медиалния край (около 5%), може би заради трудността в диагностицирането им.

 

 

Директен удар в областта на рамото е най-често съобщавания механизъм на травмата, причиняващ фрактура в средната трета на ключицатa. Това може да възникне при редица спортни мероприятия (ски,колоездене) или падане от височина.

 

Когато раменният пояс е подложен на компресивни сили, идващи отсрани, главната структура, която противодейства на тези сили, е ключицата и нейните стави. Когато тези сили преминат дадена стойност, увредите могат да настъпят в три главни пътя. Акромиоклавикуланата става (ставата между ключицата и лопатката) може да бъде луксирана или сублуксирана, ключицата може да се счупи или стерноклавикуларната става може да се луксира (ставата между ключицата и гръдната кост).

 

Посоката на главната деформираша сила, както и гравитацията и действието на мускулите около ключицата, са значителни за типичната деформация на скъсяване и завъртане на фрагментите, възникваща при тези фрактури.

 

 

Ключицата свързва гръдния кош със свободния горен крайник.Тя е относително тънка кост, като разширенията й са в страничните части, където участва във формирането на ставните й свързвания с акромиона и стернума. Ключицата има две големи извивки, придаващи й характерната “S”- образна форма.

 

От нея започват и за нея се залавят различни мускули. Тя учатва във формиането на става с лопатката (акромиоклавикуланата става) и с гръдната кост (стерноклавикуларната), като в тези стави учатстват редица връзки (лигаменти).

 

Повърхностно над ключицата преминават супраклавикуларните нерви, които могат да бъдат увредени по време на някои хирургни достъпи до костта. Подключичната вена е разположена в голяма близост и в редки случаи може да бъде увредена при фрактури. Не на поседно място в близост до ключицата са разполоежни брахиалният плексус и подключичната артерия, които трятрябва да бъдат внимателно пазени по време на хирургични интервениции, въпреки че ятрогенните увреди са редки.

 

 

 В повечето случаи предно-задната (фас) проекция е достътъчна за поставяне на диагнозата. Често се използва и специфична проекция по Zanca (Цанка).

 

 

Въпреки нарастващия интерес и ентусиазъм за оперативна фиксация на фрактурите на ключицата, важно е да се знае, че множеството от тези фрактури се лекуват неоперативно. Несрастването при фрактури на ключицата е едва 1 %.

 

Златен стандарт в неоператвното лечение е т. нар. осморка, направена от бинт, в някои случаи гипс или под формата на фабрично изработено ортезно средство.

 

Оперативното лечение има своите относителни показания, като това са: над 2 см. скъсяване или разместване, многофрагментно счупване, открити фрактури, придружаващи съдови увреди и др. Оперативното лечение може да бъде извършено с интрамедуларни игли или с различни видове плаки, като съществуват плаки, фабрично преконтурирани да заемат сложната форма на ключицата.