Бъбречната трансплантация е хирургическа интервенция, която има животоспасяващ характер. В най-общ смисъл, реналната трансплантация е присаждане на здрав бъбрек на пациент с терминално заболяване на собствените бъбреци, най-често хронична бъбречна недостатъчност.

 

Донорите обикновено са роднини на реципиента – приемчика на новия бъбрек, или трупни донори с тъканна съвместимост, най-често пациенти в мозъчна смърт.

 

В какви случаи се извършва бъбречната трансплантация?

 

Реналната трансплантация се извършва най-често в последен, терминален стадий на бъбречна недостатъчност, при която пациентът е спрял да отделя урина. Това рефлекторно води до натрупване на азотни тела и промяна в електролитния баланс, което носи пряк риск за живота на пациента.

 

До провеждането на трансплантация се прилага хемодиализа, която играе ролята на “изкуствен” бъбрек и филтрира кръвта на пациентите, като по този начин премахва излишните количества електролити и азотни тела.

 

Животозастрашаващото на хроничната бъбречна недостатъчност е, че нивата на калий в кръвта се повишават драстично в хода на заболяването, което може да предизвика, както ритъмно-проводни нарушения, така и внезапна сърдечна смърт, при която сърцето спира своята помпена функция в етап на диастола. Състоянието води до моментална смърт с необратим характер.

 

От друга страна, задържането на азотни тела – урея и креатинин, води до развитие на уремия, което предразполага развитието на уремична кома. Това е животозастрашаващо състояние поради прякото потискане на регулаторния център за сърдечносъдова и дихателна дейност в мозъчния ствол или пък хиперреактивност на мозъчната кора.