Кога поставянето на чуждите нужди преди нашите собствени е нездравословно, пагубно за нашето емоционално и физическо здраве? Жените следваме този модел на поведение и избор под претекста - „Ако не съм аз, всичко ще се разпадне“; „Важното е всички (близките, приятелите, любимите ми хора, подчинените ми) да са добре!“, „Така постъпват добрите хора/жени. Не съм егоист“.

 

Пример за този стереотип на поведение е, когато жената остава дълго след края на работния ден в офиса, за да помогне на колеги, които не смогват, която поема работни смени по време на празниците или жена, която не изтъква и омаломажава своите успехи, защото не иска „на някой да му стане неприятно“.

 

Този моделът при българката е често срещан в ролята ѝ на майка, съпруга. При нас битува представата, че е нормално майката да не смогва да се нахрани, наспи, заради грижите по семейството в комбинация или не със служебните задължения. Често се среща явлението жената да не отделя време за спорт и друга грижа за себе си, за дейности във връзка с нейните интереси и развлечение, откакто е родила. Тази жена се чувства ужасно гузно да остави детето на детегледачка или да изиска близък да поеме грижите за него за 2-3 часа през седмицата. Друг е въпросът, че най-вероятно и среща известен натиск и неразбиране за това естествено човешко право в средата си. Друг пример е жената, която се притеснява да сподели на приятеля или съпруга си, че не се чувства добре при даден негов избор или пасивност, свързана с ежедневните или други задължения, за да не го разстрои. По принцип жените по-рядко казват директно „не“ на любимия си от страх да не наранят чувствата му, дори това да ги обрича на излишен стрес, което също е пример за приоритизиране на чуждите нужди и поемане на отговорност за чувствата, мислите и действията на другите.