Има от какво да се притесняваме. След като някъде е възникнало нещо и то представлява проблем за обществено здраве, при съвременните условия и много бързите контакти и пренос на хора, то може да бъде пренесено на друго място. Специално при т.нар векторни заболявания, при които някакво животинче или насекомо, е преносител, независимо дали е гризач, кърлеж или комар, нещата не са толкова лесни, защото, освен вируса, трябва да е налице и преносител, който да е достатъчно широко разпространен.

 

За тигровия комар, това не е новина. Преди няколко години при различни взимания на проби, установихме, че го има по нашите територии, макар и не масово. Преобладаващи в България са други видове като анофелис и кулекс. Видът аедес египти, който е основен преносител на този тип заболявания, както и тигровият комар, са най-представени в тропическите страни. Фактът, че и при нас ги има не е изненада, защото данни има и за други страни на Балканите, както и в Европа – Италия, Португалия, Испания, Малта и други. Очевидно е, че промяната на климата започва да има много голямо влияние и върху това, с което се срещаме като заразни болести. Заболявания, за които изобщо не се смяташе, че са характерни за Европа, започнаха да се появяват, като западнонилски енцефалит, треска Чикунгуня и ред други, които бяха по-характерни за южните страни. Така че, има място за притеснение, но не смятам, че има някаква непосредствена заплаха в рамките на седмици, месеци или пък за възникване на епидемични взривове. Много сме далеч от това.

 

Центърът на епидемията от Зика продължава да е в Бразилия, макар че почти цяла Южна Америка е засегната. Ако говорим за случаи, достатъчно голям брой хора, посетили тези страни, влязоха и в Европа, но в случая това не е толкова страшно, защото това не е заболяване, което се предава като грип – по въздушно капков път, лесно, ефективно и бързо. Когато липсва и комарът, шансът заболяването да стане автохтонно , местно, е много малък.