Източник: Reuters, архив

Пролетта вече настъпи, а в неделя минахме от зимно към лятно часово време. В унисон с промените в метеорологичните условия се изменя и биологичният часовник на всички живи същества. С новото време настъпват фини промени в човешкия организъм, кореспондиращи с физичните промени на околната среда.

Някои хора са по-чувствителни към физичните параметри на променящата се среда като елекромагнитно поле, увеличаваща се осветеност и продължителност на светлата част от денонощието. Тази сензитивност към промяната е еволюционно ехо, напомнящо на хората, че са част от природата.

Основните състояния, асоциирани с метеорологичната и часова смяна през пролетта, са пролетната умора (треска) и повишаването на честотата на рецидивите на клъстерно главоболие. Тези промени във функционирането на организма не се определят като заболявания. Редица учени дори отричат съществуването на каквато и да е неразположеност, обвързана конкретно със смяната на времето.

В основата на разбирането на пролетната умора стои обяснението на физиологичното действие на светлината. Светлината активира различни пътища в човешкия мозък. Един от тях е този, обвързан с биологичния (циркаден) ритъм. Светлинното дразнене на рецепторите в ретината пуска в ход специфична нервна верига. Тя завършва с отделянето на серотонин в епифизата и подтискане по този начин на секрецията на мелатонин от тази мозъчна ендокринна жлеза.

Повече за здравето, тонуса и връзката им със смяната на времето може да прочетете на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase