През първите три години от живота на човека кризите са най-много

Красимира Костадинова е главен асистент по клинична детска психология в сектор „Детско здраве” към Националния център по обществено здраве и анализи. Тя е лектор на организирания от Puls.bg Форум за бременност, раждане и детско здраве утре, 14 май. Темата на лекцията й е „Грижи за психичното здраве на малкото дете – от раждането до края на третата година".

Повече за съдържанието на лекцията и лектора, както и времето и мястото на събитието можете да намерите в events.puls.bg. Форумът ни предоставя възможност за отправяне на въпроси към лекторите след презентациите им от страна на аудиторията.

В живота на възрастните понятието „криза” има негативен смисъл, така ли е и при децата, особено при най-малките?

Понятието „криза” в детска възраст е свързано със същността и особеностите на развитието в този възрастов период. Затова говорим предимно за „кризи на развитието”. Това са важни етапи от развитието на детето, честотата на които зависи от степента на интензивност на развитието и овладяването на качествено нови и важни функции. Затова през първите три години от живота на човека кризите са най-много.

Какво представляват кризите на развитието при детето?

Това са периоди на качествен преход от една в друга възраст (например края на първата и третата година), през които психичното развитие се осъществява не чрез постепенно овладяване на нови, по-сложни психични функции и форми на поведение, а като се извършва рязък скок чрез натрупване за кратко време на нови постижения.

Настъпилите промени в психиката са прояви, свързани обикновено с личностното развитие и себеутвърждаване на детето, признаци на новото в изграждането на съзнанието, най-ярък израз на което е формирането на представата за себе си или „Аз-образа”.

„Кризите на развитието” са качественият скок в развитието на самосъзнанието и разкриват вътрешните противоречия на развитието или как детето отдиференцира себе си от останалия свят и демонстрира своята различност и свободна воля.

Хронологически първо детето изгражда физическият образ за себе си - опознава схемата на тялото чрез обособяване от околното пространство: опипва тялото, ръцете, краката, лапа пръстчетата, хапе другите деца и играчките. После средство за отдиференциране на себе си от останалия свят при кърмачето става манипулирането с предметите – то пипа всичко, хваща, изпробва различни действия, с което усеща, че може да преодолява, да въздейства, да противостои. По този начин то изгражда представа за себе си като индивид, различен от околната среда.

Освен като отдифиеренциране от околния свят процесът на формиране на образа за себе си се характеризира и като отъждествяване с него - детето се идентифицира с вещите, които притежава. Показател за изграденост на Аз – образа на определено ниво е употребата на личното местоимение “Аз” (между 15 – ти и 18 – ти месец).

Продължението на интервюто може да намерите на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase