Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ухапването на кърлеж, освен че е неприятно, крие риск от развитие на сериозна инфекция и заболяване. Ето защо борбата с паразитите включва изостряне на личното внимание и взимане на предпазни мерки от всеки, освен мерките, които взима държавата в тази насока.

Обикновено още в пролетния сезон се организират пръскания по тревните площи в градската среда и местности, през които преминава многолюден поток от хора. Подобна мярка обаче не може да се осъществи на цялата територия на страната, което означава, че при пребиваване сред природата има риск от среща с кърлежи. Риск съществува и при пребиваване в селкостопански площи, тъй като добитъкът е основен преносител на паразита.

Мерките срещу ухапване включват нанасяне на подходящ репелент, задължително покриване на кожата с облекло, особено на тези участъци, които попадат в досег с трева.

Прегледът на тялото и главата за наличие на кърлеж след разходка осигурява навременното му откриване и отстраняване.

За да се избегне инфекция се налага правилно извършване на манипулациите по отстраняването на кърлежа. Не бива никаква част от него да остава в кожата.

При ухапване и отстраняване на кърлеж връзката с личния лекар не е излишна. Често се среща и съветът, изваденият от кожата кърлеж да се запази и предаде на лаборатория за изследване за инфекциозно носителство.

Кои са преносимите заболявания от кърлежите у нас

Най-голямо практическо значение у нас имат Средиземноморска петниста треска, известна още като Марсилска треска, и Лаймската борелиоза.

Според българските експерти, Кримско-конго хеморагична треска е с най-сериозна прогноза, но вероятността от нея на територията на страната е силно ограничена.

През последните години, след близо 40-годишно отсъствие, в някои райони на страната са регистрирани случаи на туларемия.

Кърлежите разпространяват и арбовирус, причинител на кърлежовия енцефалит. Ерлихиозите, анаплазмозите и бабезиозата, вероятно също заемат немалък дял, но поради нехарактерната им клиника и ограничените възможности за рутинна диагностика са по-малко познати, смятат нашите специалисти.

Често срещана, но още по-малко позната е тибола (tick-borhe lymphadenopathy), която се разпространява най-рано, още от март.

Особено опасно е ухапването на врата, което може да доведе до шиен лимфонодулит с продължително протичане и на окосмената част на главата, което може да остане незабелязано и причини есхара на мястото на кърлежовото проникване. Тези случаи се диагностицират в практиката най-често като Лаймска борелиоза (Еритема мигранс).

Ранното поставяне на диагнозата в началото на инфекцията е от изключително значение за успешното лечение. Трудностите в диагностицирането обаче идват от там, че на 2-4 ден от заболяването, признаците му наподобяват вирусна инфекция. Откриването на кърлежа, както и съобщаването на личния лекар за такова ухапване, може съществено да допринесе за правилното лечение.

 

Вижте още здравни новини

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase