Снимки: Reuters

Между това да отказва да признае сина си, пристрастяването към кокаина и приятелството на мафията, Диего Марадона някак намира време да стане и един от най-великите футболисти в света. През седемте години в Наполи той успява да превърне отбора в шампион на Италия два пъти, печели Световното с Аржентира и почти успява да защити купата на следващото първенство.

"Златното момче“ събира златни обувки все едно са играчки. За италианците и аржентинците Марадона се превръща в Бог.

Но историята знае, че или умираш като герой или живееш достатъчно дълго, за да се видиш като злодей. И такъв е случая с Диего – личният му живот извън игрището е шумен, скандален, превръща го в лошия герой. След десетилетия на мълчание Марадона най-накрая получи шанс да проговори.

На фестивала в Кан тази година спечелилият Оскар режисьор Асиф Кападия, представи своя документален филм за легендата. Лентата представя футболиста като хладнокръвен човек, който все още се бори за мир след като е живял живота си безразсъдно.

"Кападия е получил признания, която аз не съм чувал, а го следвам от 30 години“, казва близкият приятел на Марадона и биограф Даниел Аркъки пред CNN.

Когато се ражда през 1960 година, Диего е просто "малко черно хлапе от бедняшкия квартал“ по думите на бившия му фитнес треньор Фернандо Синьорини.

Марадона признава, че футболът спасява живота му. През 1982 година отива в "Барселона“ с рекорден трансфер, но болест и контузия го изваждат от строя за следващите два сезона. Освен "Неаполи“, никой друг не иска да го купи. Както гласи заглавието на един вестник: "Най-бедния град в Италия купува най-скъпия играч в света“.

Така, Марадона се озовава в Италия. "Не бях светец“, казва той. Неговата любовница Кристина Синагра е в напреднала бременност, когато бляскавата кариера на Диего излита след световното в Мексико през 1986 година. До 2003 г. той отказва да признае бащинството на сина си.

Кападия показва и как Марадона е започнал своята връзка с неаполитанската мафия "Камора“. Пред CNN говорители на футболиста отбелязват, че Диего не е имал нищо общо с мафията, а снимките, на които той седи с огромна усмивка редом до най-видните босове от мафията, са направени в момент, в който Марадона е бил най-недосегаемия човек в Италия. Най-богатото семейство в Италия искало снимка с легендата и за това го поканило на парти за рожден ден. Пристрастеният към алкохола и наркотиците спортист, разбира се, се отзовал на поканата.

"Една линия и все едно бях супермен“, спомня си Марадона за първия път, в който е пробвал кокаин, докато още играе за Барселона. Докато е в Наполи купоните му продължават от неделя до сряда. Диего разказва, как се е прибирал и се е криел в банята, за да не го виждат непълнолетните му дъщери.

"Луцифер живее в Неапол“, така вестниците описват момента, в който сърцата на италианците са разбити от гола, който Марадона вкарва в полза на Аржентина по време на Световното през 1990 г. Някои ултраси все още са разстроени. След като наркотици са открити у него, следва 15-месечна забрана легендата да играе футбол. Макар че кариерата му все още не е приключила, той така и не възвръща старата си форма на терена.

"Никой не можеше да му помогне“, казва един от интервюираните за филма. В края на разговора си с Марадона, Кападия признава, че е започнал да задава трудни, тежки въпроси. Футболистът се опитвал да увърта, да отговаря съвсем други неща, ала накрая казал: "Поне имаш смелостта да ме питаш тези неща очи в очи, а не като останалите журналисти, които го правят докато не гледам.“

Марадона все още не е виждал пълния документален филм. Когато режисьорът е попитан, дали според него Диего е вече "в мир със себе си“, Кападия отговаря: "Надявам се“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase