Бедно момче, саудитски принц и асансьор – какво може да се обърка?

Един богаташ, едно бедно момче и едно предложение. Така започва историята на Иймън Оиф, който две години по-рано събира монети, за да си плати електричеството, а сега пътува с една от най-богатите фамилии в света.

Богаташът е саудитски принц – Абдула бин Насер, внук на основателя на Саудитска Арабия, син на бившия губернатор на Риад. Той има толкова пари, колкото обикновен човек не може да си представи.

Оиф бил добър футболист. Отраснал в следвоенна Англия, като малък той често играел футбол в мократа трева на парка, само на няколко метра от дома му в Манчестър. Бил толкова добър, че дори влязъл в юношеския отбор на Манчестър Юнайтед, а най-голямата му мечта била да играе на "Олд Традфорд". Ала това така и не се случило. В един от двубоите с отбора на Алтринчам той чупи крака си и мечтите му са разбити.

Оиф напуска училище и започва да изпълнява поръчки за един от местните вестници. Когато крака му се подобрява, започва да играе за Стейлибрижд Селтик, малък клуб, в който мениджър бил Джордж Смит – бивш играч с амбиции да се превърне в международен треньор.

Но няколко месеца по-късно, Смит получил предложение да стане мениджър на „Ал-Хилал“ – един от най-големите отбори в Саудитска Арабия. Мъжът дори не се поколебал – заминал веднага. Иймън също заминал – на 300 мили от Манчестър - в Плимут. Но там животът му бил ужасен. Момчето не можело дори да си плати наема и за това, по-малко от сезон по-късно, се върнало в Манчестър с подвита опашка. Тогава получило писмо. Марката била арабска, а подателят – Джордж Смит.

Треньорът имал предложение за Оиф – да дойде в Саудитска Арабия за месец, в който ще премине през няколко проби. Ако впечатли селекционерите и издържи на горещината, момчето от Манчестър щяло да се превърне в първия европеец, който подписва с „Ал-Хилал“.

Притискан от ипотека, две деца и съпруга, 22-годишният Оиф хваща влака за Лондон и заминава за Саудитска Арабия. Още в самолета осъзнава, че е попаднал в паралелна вселена. Между 1970 и 1980 година икономиката на арабската страна процъфтявала, а в нея живеели сериозни мъже със сериозни пари в банките. И Иймън щял да се срещне с един от тях.

Абдула бин Насер присъствал на първата тренировка на британеца в „Ал-Хилал“. Джордж му казва: „Виждаш ли онази кола там? Това е президентът на клуба. Той казва да или не за договора ти, така че се стегни“.

Иймън дал всичко от себе си, отбелязвайки два гола, които впечатлили принца.

„Щастлив ли си?“, попитал Абдула. Когато младежът му отговорил положително, принцът му казал: „Тогава отиди в хотела и ми опиши исканията си“.

Оиф и Смит направили списък, който включвал пари, апартамент, кола, частно училище за децата на британеца и редовни пътувания до Великобритания. Абдула веднага се съгласил на условията и Иймън се прибрал в Манчестър, за да вземе семейството и целия си багаж.

В Саудитска Арабия футболистът живеел като принц – тренирал само два пъти седмично, а през останалото време стоял край басейна или ритал с Джордж. Живеел в хотел, за който не плащал и стотинка, а жена му получила хубава работа в банка.

А Абдула бин Насер харесал Оиф още от самото начало – купил му кола, канил го да гледат футбол заедно на огромния телевизор, дори го запознал с братята си. Когато сезонът свършил, британецът изявил желание да се върне за малко в родината си. Абдула го помолил за личния му номер, защото „и той планирал да посети Великобритания тези дни“.

След три седмици, Оиф бил някъде навън, когато телефонът извънял. Вдигнала майка му, която после му предала, че „онзи твой...как му беше името...приятелят ти принца“, звъннал.

Двамата се срещнали и принцът му предложил да е негов асистент по време на пътуването му из Европа. Иймън веднага се съгласил и няколко дни по-късно той бил на летище „Хитроу“ за да започне своето околосветско пътешествие с „Онзи...как му беше името“.

Париж, Рим, скъпи хотели, скъпи костюми, вечери, казина – бедното момче от Манчестър също започнало да живее като принц. То прекарвало прекалено много време с Абдула, а Абдула пръскал страшно много пари по Иймън.

Една вечер в Кан двамата с Абдула залагали. Арабинът загубил, но няколко хиляди били жълти стотинки за него. Футболистът спечелил и бил на седмото небе. Но когато мъжете тръгнали към стаите си, всичко се променило.

Един богаташ, едно не чак толкова бедно момче и един асансьор. Така започнал ужасът за Иймън.

„Мисля, че те обичам“, казва принцът. „Като брат ли?“, казва през смях момчето от Манчестър.

„Не. Не като брат“, отговаря сериозно Абдула. Иймън замръзва на място. Чака 15 секунди, преди да отвърне.

Асансьорът изведнъж станал тесен, когато Оиф казал: „Но аз не искам връзка. Дошъл съм да играя футбол.“

Вместо да посетят последната си спирка от европейското пътешествие, те се връщат директно в Риад. И въпреки че Иймън се убеждава, че има договор и нищо за него няма да се промени – нещата вече не са същите.

Той прекарва няколко вечери на дивана на Джордж. Така и не позволява на съпругата и децата си да се върнат в Саудитска Арабия. И двамата знаят, че го грози опасност, но няма как да се прибере в Англия, без шефът му, принц Абдула, да подпише визата. За това Оиф решава да излъже. На следващия ден казва, че баща му е болен.

"Това е заради Франция, нали? Няма да се върнеш“, казва принцът. В ръцете си взима лист и започва да пише договор. Иймън ще се върне в Англия, но само за седмица. Но 22-годишното момче не знае арабски и за него, написаното изглежда така, сякаш сам ще подпише смъртната си присъда. Ала не може и да откаже, защото така Абдула ще разбере, че го лъже. За това решава да блъфира.

"Значи, искаш да вярвам на този договор на арабски, но ти не ми вярваш достатъчно, че ще се върна. Добре“, казва саркастично Иймън, взима химикалката в ръце и се навежда, за да подпише. В последната секунда, принцът издърпва листа, разкъсва го на парченца и го хвърля в кошчето. „Ще ти уредя полета“, казва и излиза от стаята.

Момчето взима дрехи само за седмица със себе си, за да не се усъмни Абдула. Дори и когато самолета излита, той се притеснява, че нещо може да се обърква. Но въпреки всичко, Иймън каца в Лондон и никога повече не се връща в Саудитска Арабия. Но сагата още не е приключила напълно.

За да започне да играе за британски клуб, той трябва да разтрогне договора с арабския си отбор. Със свито сърце, Оиф праща запитване, а в отговор получава сметка – 8000 лири неустойка, 1500 за поправка на климатика в апартамента му, 300 лири заем към Абдула. След множество главоблъскания, Иймън отново е беден, трябва да продаде къщата си, за да си стъпи на краката, но вече е свободен.

Когато го питат, какво е мислил, че щеше да се случи с него, ако беше останал, футболистът казва: „Няма как да си играеш, когато става дума за семейството ти“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase