Когато руснаците идват за първи път в училището, където Лариса преподава история в Югоизточна Украйна, те искат всички учебници по история и украински език.

Директорът отказал да ги предаде.

Училището е затворено, но след това отново отваря врати на 1 септември, като до 80 % от 700-те му ученици се обучават онлайн. Повече от половината от тях остават в окупирания Бердянск в Запорожка област, казва Лариса, която през април е заминала за Одеска област, пише "Политико".

"Някои от тях ходят на руско училище и си пишат домашните с нас", казва тя. "Правим всичко възможно, за да е инкогнито. Изтрихме всички електронни списъци, никога не пускаме снимки или скрийншотове и не пишем имена".

Лариса не назова фамилията си, нито името на училището от съображения за сигурност. Половината от колегите ѝ все още са на окупираната територия и преподават онлайн, рискувайки затвор или нещо по-лошо от окупационните сили - двама от тях вече бяха задържани и по-късно освободени през септември.

"Те провеждат уроци при екстремни условия", казва Лариса. "Някои от тях бяха спасени само защото някой е бил нащрек. Жена е преподавала урок, а съпругът ѝ е наблюдавал от прозореца, за да има време да скрие всичко, преди да дойдат".

След като отвориха отново през есента на 2021 г., след отмяната на ограниченията на COVID-19, украинските училища се върнаха в по-голямата си част на работа след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари. Но от бомбите до прекъсването на електрозахранването, от изселването до окупацията, милиони украински деца и младежи са изправени пред прекъсване на образованието, а преподавателите се борят да работят в отчайващи условия.

По данни на Министерството на образованието от началото на руското нахлуване досега над 3000 учебни заведения в Украйна - 10% от общия брой - са повредени или разрушени. Училищните сгради са изложени на риск от обстрел или нямат отопление след огромните щети в енергийната инфраструктура на страната, а прекъсванията на електрозахранването и прекъснатите интернет връзки възпрепятстват обучението от дома.

Междувременно хиляди ученици и учители, живеещи под окупация, са подложени на натиск да преминат към руско училище.

Образованието, с неговия пропаганден потенциал да влияе на младите сърца и умове, се превърна във фронтова линия във войната.

Идеологическа битка

Крим, който е под руски контрол повече от осем години, е пример за това как руското образование в окупираните територии цели - с евентуален успех - да заличи украинската идентичност и да милитаризира децата.

В часовете по история там се твърди, че Украйна винаги е била част от Русия. Курсовете за армейски кадети и класовете, спонсорирани от правоприлагащите органи, започват за деца на шестгодишна възраст, казва Мария Сулянина от Кримската група за правата на човека.

"Виждаме, че тези деца, които са били малки, когато е започнала окупацията, след осем години са се превърнали в руснаци", казва тя.  

Междувременно Украйна постепенно се отдалечава от образователната си система, наследена от Съветския съюз. Руският език е оставен на заден план в обучението по чужди езици, руската литература е включена в обучението по световна литература, а в учебните курсове по история са включени събития като Голодомор - гладът, причинен от Съветския съюз през 30-те години на миналия век, който убива милиони украинци и който все още се отрича в Русия.

И все пак, въпреки руския подход на "моркова и тоягата" - от септември на родителите в наскоро окупираните територии се изплаща еднократна помощ от 10 000 рубли (145 евро), за да изпратят децата си в руско училище, плюс 4 000 на месец, докато останат там - много семейства се придържат към украинското образование за децата си, а учителите все още преподават на него.

Войната обаче прави украинското образование изключително нестабилно.

Когато Русия нахлува и окупира Купянск, град в източната част на Харковска област в Украйна, професионалното училище, в което преподава Виктория Шчербакова, е принудено да премине към руската система, а по-късно е повредено и разграбено.

Сега нейната класна стая - и кабинет - е кухненската маса в малкия апартамент под наем, който тя споделя с двете си деца и възрастните си родители в Киев, след като тя и децата ѝ са избягали от руската окупация. Жилището е също така виртуална лекционна зала на дъщеря ѝ в Харковския университет и класна стая на сина ѝ в девети клас в дните, когато се чуват сирените за въздушно нападение и той не може да посещава училище.

Професионалният колеж по автотранспорт в Купянск, в който Шчербакова преподава и който предлага практическо обучение за механици и шофьори, както и курсове по транспортна логистика на около 300 ученици на възраст от 14 до 18 години, съществува като разселена виртуална единица, без собствен дом. Въпреки че предлага уроци онлайн, Шчербакова не знае дали някога ще може отново да преподава там лично.

"Ние не сме нито в Киев, нито в Харков, нито в Купянск", казва тя. "Не сме никъде."

Фронтовата линия на образованието

Към октомври около 1300 училища се намират на украинските територии, окупирани от Русия. Учителите са набелязани за сътрудничество и са задържани, заплашвани и малтретирани. Персоналът е бил изпращан в Русия или в окупирания от Русия Крим за преквалификация в руската образователна система или им е било казвано, че ще бъдат заменени с учители от Русия, ако откажат да работят.

В Купянск, след като тогавашният кмет се предава на руснаците на 27 февруари, учебните заведения остават отворени. Много родители обаче не пускат децата си на училище - включително и Шчербакова, чийто 14-годишен син остава вкъщи, въпреки че самата тя продължава да работи в колежа.

Освен че издигнали руското знаме отвън, окупаторите ги оставили на мира - до юни. Но към края на срока стана ясно, че персоналът ще бъде принуден да вземе решение: да напусне или да започне следващата учебна година по руската система.

"А ако не работиш за тях, не беше ясно какви ще са последствията", казва Шчербакова. "Ако открито кажеш, че не ги подкрепяш, щеше да се окажеш в техните затвори или килии".

Една директорка на училище в Купянск, която отказва да отвори училището си след окупацията, прекарва почти месец в ареста в мазето на полицейския участък.

От близо 50 преподаватели и административни служители в професионалния колеж само седем са отказали да работят с руските окупационни власти, според Шчербакова.

"Срам ме е от моето училище", казва тя.     

Подтикната от очевидния ултиматум, Шчербакова и децата ѝ успяват да напуснат Купянск и да се отправят към свободната украинска територия в началото на юни. Колежът е преместен да функционира на практика в контролираната от Украйна територия, а нейната роля е променена на изпълняващ длъжността директор. Заедно със свой колега отпечатват дипломи за завършилите, които са били достъпни - 35 от общо 53 - и разработват програма за започване на новата учебна година.

Но когато тя и колегата ѝ започнали да се обаждат на студентите, установили, че тийнейджърите са били записани да започнат годината в колежа в Купянск - по руската система.

Физическият и виртуалният колеж започнали да преподават паралелно на 1 септември. Осем дни по-късно украинските сили си върнаха Купянск.

Когато Шчербакова се връща в Купянск след освобождението, тя установява, че макар колежът да е бил напълно разграбен от оборудването и учебните превозни средства, библиотеката е била пълна с непокътнати нови руски учебници.

Някои от служителите на колежа, които са останали в Купянск, са избягали в Русия. Други се свързаха с Шчербакова и я попитаха дали могат да работят с нея.

"Отначало нямах отговор. Аз не съм от СБУ [украинските служби за сигурност], не мога да ги съдя", казва тя.

Някои от тях са заподозрени в сътрудничество. По-късно Министерството на образованието уточнява, че на учителите, които са сътрудничили или са внесли в руската образователна система, е забранено да преподават. Според украинското законодателство за сътрудничество, прието в началото на септември, учителите, които участват в руската пропаганда в училищата, могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода. До средата на септември в Украйна бяха образувани 19 производства срещу учители.

В Киев Шчербакова провежда онлайн уроци и изпити в края на срока на фона на ежедневното прекъсване на електрозахранването, след като Русия започна да бомбардира основна инфраструктура в Украйна.

Нейните ученици, разпръснати из цялата страна от войната, също се сблъскват с прекъсвания на електрозахранването. Други, разселени в чужбина, съчетават уроците с обучението си в Германия или Англия. А някои остават в Купянск, наскоро освободен от окупация, където няма интернет, а градът е подложен на руски обстрел сутрин и вечер.

"На тези мога само да се обадя и да попитам: "Жив ли си? Как мина нощта? Това е твоят изпитен въпрос, просто ми разкажи нещо, каквото ти дойде на ум", казва Шчербакова.

"Разбира се, не мога да им дам добри оценки. Но не мога и да ги изоставя."

Изгубено поколение

Физическите предизвикателства на войната и идеологическата битка, когато Русия се опитва да наложи своята образователна система, застрашават самата основа на образованието в Украйна: участието.

Шчербакова казва, че нейните ученици, много от които са от семейства с ниски доходи, отпадат от онлайн курсовете. "Те трябва да оцелеят. Захвърлили са всичко, за да си намерят работа", казва тя. "Много от тях трябваше да напуснат домовете си и трябва да живеят от нещо".

Учителите също напускат професията си - поради миграция, пенсиониране, ниски заплати и стрес и забрани, свързани с войната. Харковска област е загубила близо 3000 от общо 21 500 учители от февруари насам, според данни на образователния ѝ департамент.

В Купянск, както и в много освободени градове и села, желанието за учене не е съпроводено с необходимата инфраструктура от електричество, интернет и учители. Децата могат да получат образование само ако се преместят.

"Ние не искаме да напускаме. Това е нашата земя и ние искаме да живеем тук", казва Ирина Проценко, която наскоро събираше хуманитарна помощ в Купянск заедно с дъщеря си Злата, на 6 г. Семейството е имало малък млечен бизнес в града преди войната и е останало по време на окупацията. "Но сега се страхувам, че ще трябва да напуснем заради училището".

Злата, която се усмихва срамежливо до майка си, иска да учи, казва Проценко. Тя трябва да започне училище тази година. Засега те четат заедно книги вкъщи - по-лесно е сега, когато електричеството е възстановено. "Но тя е самотна."

Украинските деца вече са лишени от живо общуване заради ограниченията, свързани с пандемията. Сега, само с онлайн обучение, плюс прекъснатите рутинни дейности и ограниченията за безопасност, свързани с войната, те стават все по-стресирани и затворени.

"Въпросът не е толкова в качеството на образованието, колкото в комуникацията. Те губят социализацията", казва Лариса, учителката от Бердянск.

Някои родители сравняват ситуацията с тази на своите баби и дядовци, които са пропуснали години на обучение по време на Втората световна война. Когато войната свършила, те трябвало да учат заедно с много по-малки деца, като си спечелили името "pererostki" или "обрасли".

"Мисля, че ще бъде като баба ми", казва Мария Вареникова, журналистка, която живее в Киев със сина си Назар, на 11 години. "Ще трябва да се измисли нещо в Украйна, като се има предвид, че от години децата нямат образование заради Ковид-19, а сега и заради войната."

Училището на Назар отваря врати лично през септември тази година, като се поддържа с генератори, бутилирана вода и бомбоубежище в мазето. Но Назар повтаря до голяма степен загубената предишна учебна година.

Синът на Шчербакова, освен травмата от бягството от дома си, е трябвало да изкара по-голямата част от миналата учебна година в допълнителни класове през лятото, за да премине в следващия клас в Киев.

"Те се стараят много и се притесняват толкова много", казва Шчербакова. "Те са изгубени деца."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• окупирана територия
• войната в Украйна
• руска пропаганда
• Ковид-19
• идеологическа битка