Както почти всички знаят, в Брюксел е пълно с шпиони.

Те се мотаят в бара на събитието на мозъчния тръст. Те вдигат ръка в залата за пресата по време на брифингите на Европейския съюз.

Те подслушват - ако се вярва на предупреждението от 2019 г. към служителите на Европейската служба за външна дейност - в баровете и ресторантите в близост до седалището на Европейската комисия, пише *Барбара Моенс за "Политико".

Това, че стените имат уши, отдавна е факт в живота на Брюксел. Но борбата с шпионажа се радва на ново внимание, тъй като ловците на шпиони в ЕС удвояват усилията си в лицето на руската враждебност, китайския шпионаж и завръщането на геополитиката на великите сили.

Проблемът за тези, които са натоварени да се справят с проблема, е колко много може да се направи по въпроса. Засега отговорът е: недостатъчно.

Първо, никой не знае колко точно шпиони действат в столицата на ЕС. Когато белгийските служители по сигурността са притиснати да посочат бройка, те се шегуват, че ако някой може да разбере това, ще се радва да го знае.

САЩ и Австралия изискват от хората, работещи за чужди интереси, да се регистрират, което дава поне бегла представа за опитите за влияние върху политическия процес. Белгия не го прави.

Освен това броят на мишените - и потенциалът за прикриване на истории - които предоставят международните командировки в града, е голям.

В Брюксел се намират не само институциите на ЕС и НАТО, но и около 100 други международни организации и 300 чуждестранни дипломатически мисии. По данни на белгийското министерство на външните работи в тях работят около 26 000 регистрирани дипломати - всеки от тях е възможен шпионин.

За един разузнавач дипломатическият паспорт е най-доброто прикритие. Не само, че размяната на опит с висши служители и извличането на информация е част от длъжностната характеристика, но и дипломатите са защитени от съдебно преследване по силата на Виенската конвенция. Белгийските служители по сигурността изчисляват, че в някои посолства между 10 и 20 % от дипломатите са служители на разузнаването.

Работата в академичните среди или мозъчните тръстове - места, където на хората се плаща за получаване и анализиране на информация - също е привлекателно прикритие.

През 2019 г. Свободният университет в Брюксел закри Института "Конфуций" - програма за изучаване на китайски език и култура, след като директорът на института беше обвинен в шпионаж в полза на Пекин. През 2021 г. Белгия изгони и китайски докторант, тъй като според белгийски медии академичната му работа е била прикритие за разузнавателна дейност.  

Журналистиката е друго добро прикритие - осигурява достъп до редица събития и възможности за пресата, както и добро извинение за любопитство и сближаване с ключови служители. Според белгийските служби за сигурност всеки пети китайски журналист, работещ в Брюксел, е заподозрян като служител на разузнаването.

Всъщност толкова много китайски шпиони са заподозрени, че работят в Брюксел, че някои се отнасят към това като към вид шега.

"Това е малко като гейдара", пошегува се един бивш дипломат от ЕС относно развиването на способност за откриване на китайски шпиони. "Трудно е да се обясни, но когато знаеш, става по-лесно."

Лов на шпиони в Белгия

В по-голямата си част залавянето на шпионите, които ловуват в международната общност в Брюксел, е дело на белгийското правителство.

Европейската комисия, Европейският съвет, Европейският парламент и НАТО разполагат със собствени служби за сигурност, които работят за предотвратяване на проникването на шпиони в сградите им и достъпа до поверителни документи.

Но няма официална разузнавателна агенция на ЕС, нито дори организация, която да координира 27-те национални шпионски служби на блока - за разлика например от националните полицейски служби, където Европол играе координираща роля. Някои призовават Европа да създаде свой отговор на ЦРУ - единен орган, който да координира шпионските усилия на блока, но това в най-добрия случай остава далечна възможност.

"Знам, че това е деликатно за някои държави членки, но би имало смисъл да има разузнавателна агенция на европейско ниво, която да защитава стратегическите интереси на Европа", казва Самуел Коголати, белгийски парламентарист от партията на Зелените, който говори за рисковете от китайско влияние в Белгия.

"Рискът от шпионаж е налице и не може да бъде пренебрегван", добави той.

Координацията на ниво ЕС едва ли ще се осъществи скоро, заяви белгийски служител, който често поддържа връзка с разузнавателните служби. "Това просто е твърде деликатно", каза служителят, като правителствата на ЕС не желаят да споделят информация.

Вместо това по-голямата част от отговорността пада върху белгийската служба за държавна сигурност и колегите ѝ от Генералната служба за разузнаване и сигурност, които работят със 120 служби от 80 държави в издирването на шпиони.

Белгия има дълга история в преследването на шпиони.

През 60-те години на миналия век президентът Шарл дьо Гол изтегля Франция от структурата на военното командване на НАТО, което принуждава трансатлантическия отбранителен съюз да премести щаба си в Брюксел. Опасявайки се от съветско влияние, Съединените щати настояват Белгия да увеличи усилията си в областта на контраразузнаването.

Белгийската Държавна сигурност увеличава шест пъти числеността на персонала си, като белгийският кабинет заявява по това време, че иска да предотврати превръщането на Брюксел във "важен шпионски център".

Въпреки това Брюксел все още е смятан за площадка за шпиони - особено след края на Студената война, когато контраразузнаването става по-малко приоритетно. Това завари Белгия неподготвена, когато през 2003 г. се сблъска с голям шпионски скандал, след като в сградата на Европейския съвет "Юстус Липсиус" бяха открити подслушвателни устройства.

През 2016 г. разузнавателната агенция на страната е била само наполовина по-малка от тези на нейните колеги от ЕС, според засекретен сравнителен анализ на белгийското правителство, видян от "Политико".

Оттогава насам зачестиха призивите за допълнителни инвестиции: от самата държавна служба за сигурност, от белгийските съдебни органи, от Европейския парламент и от няколко белгийски политици. Бяха намерени и нови средства за контраразузнавателни дейности.

Играта загрубява

В продължение на десетилетия лидерите на ЕС - и белгийските политици в частност - отхвърляха идеята, че недоброжелатели от места като Пекин, Москва или Техеран действително биха се интересували от техническите документи, които циркулират по коридорите на сивите сгради в европейския квартал. Но последните събития предупредиха поне някои от тях за рисковете.

"Европейците никога не са били наистина силни в контраразузнаването", казва бивш високопоставен служител на американското разузнаване. "Те бяха много зависими от САЩ. Сега има известна промяна в манталитета".

"Светът там е много опасен", добави американският служител, поглеждайки през рамо в популярно брюкселско кафене. "Просто не осъзнавахте колко внимателни трябва да бъдете."

Агресията на Русия от 2014 г. насам повиши осведомеността за опасностите, а разходите се увеличиха в отговор. След период, в който агенцията даваше приоритет на контратероризма - след терористичните атаки в Париж и Брюксел през 2015 и 2016 г. - сега фокусът отново е върху контраразузнаването, казват белгийските служители по сигурността.

"Белгия засили играта си и стана по-активна", заяви високопоставен служител на ЕС.

Белгийското правителство заяви, че според последната му стратегия за национална сигурност цели да превърне Брюксел във "враждебна среда за действие" за чуждестранни шпиони.

По-рано тази година Белгия прие закон, който дава на служителите на службите за сигурност по-голяма свобода на действие по време на разследванията. Министърът на правосъдието Винсент ван Куикенборн, отговарящ за държавната сигурност, заяви, че законът ще им даде "повече правомощия да провеждат разпити, по-интрузивни методи, но винаги под ръководството на закона". Той ще позволи, например, на източници от службите за държавна сигурност да участват в забранени демонстрации, за да следят своите цели.

Държавната служба за сигурност на Белгия почти ще удвои персонала си до 1000 души до 2024 г. в инвестиция, наречена от правителството "историческа". Колко от тях ще работят в областта на контраразузнаването е поверително, заявиха белгийските служители по сигурността, но броят им ще се увеличи.

Очаква се Ван Куикенборн да представи и нов закон, който да улесни наказателното преследване, като разшири определението за шпионаж. Шпионажът сам по себе си не е класифициран като престъпление в Белгия. Шпионите се излагат на риск от съдебно преследване само ако съобщават класифицирана информация от ключов национален интерес на враждебна или чужда сила.

Бившият белгийски дипломат Освалд Гантоа например е разследван за изтичане на информация към руските тайни служби, но едва през 2018 г. е осъден за незаконно сдружаване с цел извършване на фалшификация.

Някои обаче се опасяват, че усилията на Белгия все още са далеч от необходимото.

Друг белгийски служител подчертава, че макар белгийската държавна служба за сигурност и по-специално контраразузнаването да получават повече средства, страната не може да се конкурира с ресурсите на чужди сили като Китай.

"Нека бъдем честни", каза Кенет Ласоен, експерт по белгийското разузнаване в Антверпенския университет. "Враждебна оперативна среда е Москва с ФСБ. Това не е Брюксел с белгийската служба за държавна сигурност".

Порочен кръг на залавяне и освобождаване

Ако Белгия засилва борбата с шпиони, защо усилията на Държавната служба за сигурност не попадат по-често в новините?

Осъдителните присъди за шпионаж често се появяват на първите страници на вестниците както в САЩ, така и в други страни от ЕС. Малко преди лятото Естония осъди жена на повече от осем години, признавайки я за виновна в шпионаж в полза на Китай. Германски войник от резерва беше осъден за предаване на информация на Москва. А в Стокхолм двама шведи в момента са подсъдими за шпионаж в полза на Русия.

Белгия подхожда по-спокойно по различни причини.

Първо, поради невъзможността да се води съдебно преследване и все още ограниченото финансиране, белгийските контраразузнавачи трябва да определят приоритетите си. Колкото повече пари похарчите, толкова повече шпиони ще откриете и така отново ще трябва да похарчите повече пари - каза вторият белгийски служител.

Така че, докато шпионажът от "неприятелски" страни като Русия, Иран или Китай се следи по-внимателно, белгийските контраразузнавачи все още са склонни да си затварят очите за шпионаж от страна на съюзници.

"Това е въпрос на приоритети", казва първият белгийски служител. "Предпочитам американците или германците да подслушват, отколкото китайците или руснаците."

Белгийските разузнавателни служби също са склонни да избягват светлината на прожекторите. Шпионите, които са били заловени, може никога да не разберат за това, казаха служителите по сигурността. Съдебното преследване - дори и да е възможно - е като хвърляне на бомба, казват служителите по сигурността; то уврежда дипломатическите отношения. 

Вместо това на уличените шпиони често се казва просто да напуснат страната. Това се случва редовно, но процесът се извършва предимно дискретно чрез техните посолства. Експулсирането рядко се оповестява публично, какъвто беше случаят с изгонването на 21 руски дипломати след нахлуването на Русия в Украйна.

Понякога Белгия помага на съюзнически държави да залавят шпиони на нейна територия. През 2018 г. белгийската полиция арестува китаец, когото САЩ подозираха в шпионаж за General Electric Aviation. "След това той беше екстрадиран в Съединените щати, те са много благодарни за това", каза Ван Куикенборн. По-късно мъжът беше осъден за заговор за извършване на икономически шпионаж.

В други случаи Белгия може да информира събеседниците на шпионина, така че достъпът до информация да пресъхне.

Рядко заподозрените в шпионаж са просто издирени. През 2020 г. се появи новината, че Фрейзър Камерън, бивш дипломат от Обединеното кралство и бивш служител на Европейската комисия, който се е превърнал в мозъчен тръст, е разследван по подозрение, че е предал чувствителна информация на Китай. Камерън отрича обвинението и срещу него не са повдигнати обвинения.

Служителите по сигурността твърдят, че когато обвиненията в шпионаж се появят в новините, те не водят само до отстраняването на евентуални агенти. Те повишават осведомеността за проблема - което само по себе си е полезно.

"Осъзнаването на факта, че шпионажът не е научна фантастика, а осезаем и реален риск, е първата стъпка, за да се предпазим от него", заяви Николас Фиренс Геваерт, говорител на белгийското министерство на външните работи.

Барбара Моенс е старши търговски кореспондент в "Политико", базиран в Брюксел.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Брюксел
• шпионаж
• войната в Украйна
• геополитика на великите сили
• китайско разузнаване
• руска враждебност
• чуждестранни дипломатически мисии