Снимка: БГНЕС

Светлана се просълзява, когато си спомня за бомбардировката, изравнила със земята училището на сина ѝ Илия в Лисичанск, град в източната украинска област Луганск, окупиран от руските сили. Но тя е решена да гарантира, че осмокласникът ще продължи обучението си.

"Училището на сина ми вече не е там. То беше напълно бомбардирано - и никога няма да може да бъде възстановено", казва тя по време на посещение в новото училище на Илия в Ирпин, близо до Киев, където преди началото на учебната година на 1 септември работници подменят прозорците, изпотрошени по време на руска артилерийска атака, предаде "Ройтерс".

"Мисля, че тук ще имаме по-добър живот", каза Светлана, която помоли фамилията ѝ да не бъде използвана. "Най-важното е децата ни да учат."

В цяла Украйна властите изграждат бомбоубежища и ремонтират хиляди сгради, повредени при обстрел от руските сили, преди близо 6 милиона деца в училищна възраст в страната да се върнат на училище през септември - онлайн или лично.

Възобновяването на учебния процес е основен приоритет за правителството, като се има предвид дългосрочното социално и икономическо въздействие на войната върху страната, нейните деца и желанието на избягалите да се завърнат.

"Руската агресия ще има огромни последици за украинската образователна система", заяви Иван Примаченко, съосновател на Prometheus, най-голямата украинска онлайн платформа за обучение.

Близо 2300 образователни институции са били обстрелвани или бомбардирани от началото на руската инвазия на 24 февруари, а 286 са напълно разрушени, според украинското Министерство на образованието и науката. Повече от 350 деца са загинали, а 586 са били ранени по време на това, което Русия нарича "специална военна операция", сочат данните на ООН. Общият брой може да е много по-голям.

Длъжностните лица се стремят да възобновят образованието, отчасти за да дадат възможност на жените да се върнат на работа. Но при оценката на около 80% от 26 000 учебни заведения в Украйна, от детски градини до университети, Министерството на вътрешните работи установи, че само 41% от тях разполагат с бомбоубежища или защитни конструкции, необходими за присъствено обучение.

Това е с 400% повече в сравнение с преди няколко месеца, а през следващите седмици може да бъдат завършени още приюти. Но наличностите са малко в близост до фронта: В района на Николаев, където руските сили наскоро засилиха обстрела, само 16 % от училищата имат изградени убежища.

В резултат на това милиони деца и младежи ще бъдат принудени да продължат да учат дистанционно, което ще задълбочи проблемите, които вече са очевидни след две години на затваряне на училища, свързани с COVID-19, включително високия процент на отпадане от училище сред тийнейджърите, заяви Соня Хуш, директор на организацията "Спасете децата" за Украйна.

Няма печеливши

"В тази ситуация няма печеливши", казва Олексий Риабчин, бивш заместник-министър на енергетиката и съветник на главния изпълнителен директор на държавната енергийна компания "Нафтогаз".

В деня на инвазията Риабчин е избягал със семейството си в Лвов в Западна Украйна, но оттогава се е върнал в Киев заедно със съпругата си. Сега те се чудят дали да върнат децата си в Киев, където в случай на нападение ще трябва да тичат 15 минути до метростанцията.

Риабчин се надява поне да заведе шестгодишния си син в Киев за традиционните тържества преди да започне първи клас. "Изправени сме пред матрица от възможности - и всички те са лоши. Това е компромисът", казва той.

Прекъсването на обучението има дългосрочни последици, включително по-ниски доходи на по-късен етап от живота. През февруари Световната банка изчисли, че в световен мащаб 7-месечното отсъствие от училище поради закриване на училища, свързано със COVID, ще увеличи дела на учениците в "бедност, свързана с ученето", до около 70 %, ако не бъдат предприети бързи действия.

В Украйна войната изостря тези проблеми.

"Ако децата не получават образование ... това ще има трайно устойчиво наследство и възстановяването ще бъде по-дълго, по-трудно и по-скъпо", каза Аруп Банерджи, регионален директор на Световната банка за Източна Европа.

Украйна има отличен достъп до интернет, но образователните власти - особено в пограничните райони - искат повече лаптопи и други устройства, каза Хуш.

Дори и училищата да отворят лично, учениците ще се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да се адаптират, а на някои може да се наложи да работят на смени.

В бомбоубежището на училището в Ирпин могат да се настанят 300 деца, което е малка част от 2000-те ученици, заяви директорът на училището Иван Пташник пред "Ройтерс".

Пропуските в обучението, причинени от войната, са "трагедия за Украйна", заяви Володимир Мелник, президент на Лвовския национален университет. Университетът създава програми, които помагат на учителите да работят по-добре онлайн, докато хиляди студенти доброволно помагат на бежанците.

Бившият украински министър на финансите Натали Яреско заяви, че възстановяването на образованието ще насърчи завръщането на милионите жени и деца, които избягаха в Европа след началото на войната.

"Това е бъдещата работна сила - това е бъдещето на нацията, на практика", каза Яреско.

Травма

Голямо предизвикателство ще бъде и преодоляването на травмите от войната.

Клиничният психолог Елена Романова работи с разселени деца и възрастни в Лвов, като използва цветни плюшени животни, за да помогне на децата да преодолеят спомените за смъртта и разрушенията.

"Каквото и да се случва, ние трябва да се смеем", казва Романова. "Много от (техните) спомени ще бъдат свързани с тази ужасна война ... (но) ние се опитваме да направим живота им по-позитивен".

Украинската неправителствена организация BASE UA използва изкуства, включително театър, за да помогне на разселените тийнейджъри да обработят спомените си от войната.

Вика Охрименко, на 14 години, която е избягала от окупирания от Русия град Олешки, казва, че летният лагер на групата в Карпатите ѝ предлага отдих от реалността на конфликта, но ѝ липсва домът.

"Чувствам се така, сякаш съм загубила голяма част от общуването със съучениците си", казва тя. "Бих искала да се върна и да ги видя в училище, да учат и всичко да се върне към нормалния си ритъм."

Коментари Напиши коментар

19

Анонимен

преди 3 месеца

Укрите и руснаците ни били виновни?? Укрите и руснаците си водят братоубийствената война - като им е до бой, нека си се бият! Ние ще страдаме защото доброволно станахме заложници на американската политика спрямо Европа и в частност Украйна. Не Русия, а Америка ни доведе до тези несгоди. Когато САЩ водят война, това е висш израз на демокрация няма санкции, няма ембарго! Но ако е някой друг, стой та гледай, той не е просто планетарен злодей, но е космически такъв. Сега ще страдаме от главите си!!!

18

Я да видим.....

преди 3 месеца

Заради укрите ни чака студена и гладфна зима. За нашите деца учебната година може да премине онлайн заради невъзможност да се отоопляват училщата. Нашите деца може и да гладуват заради иддиииоттие на укри и руснаци. За българските родители учебната година ще струва 650 лв минимум! Заради укри и руснаци.... и без това съсипаната ни образователна система ще произведе деббилли! Та, к'во ми пука за руските и украинските деца? Вече става въпрос за оцеляване! И когато стигнем до там всеки се спасява!!

17

руската агресия

преди 3 месеца

има силно влияние върху нашия живот! тази на укрите има силно влияние върху отоплението, гладът и оцеляването на цяла Европа! Време е да прекратим цирка и да започнем да се спасяваме! Стига с тази солидарност! Иде реч за глад и мор от студ! Какво ме интересуват децата на укрите дали ще учат или не? Интересува ме НИЕ да сме на топло нахранени и на сигурно място. И маллоумните руснаци и всиотените укри са виновни за това, което се случва! Време е всички да застанем срещу двете нации!СТИГА ТОЛКОВА