През последните месеци често се говори, че центърът на тежестта на Европейския съюз се измества на изток.

И това е вярно - времето, когато само Париж и Берлин можеха да решават бъдещето на континента, отмина. В тази новопоявила се фаза именно страните от Източна и Централна Европа ще имат все по-голямо влияние.

Това, което се отбелязва по-рядко, обаче, е, че тази промяна всъщност не означава скъсване с миналото, а по-скоро е ускоряване на широки тенденции, които са очевидни от известно време.

На първо място сред тях е нарастващата икономическа тежест на Източна Европа.

Въпреки че 2022 г. няма да бъде добра за икономиките на региона, преобладаващата макроикономическа тенденция на национално равнище в Европа през 21 век е конвергенцията. А емблематична за региона е Полша с висококвалифицираната си младеж, укрепналата си индустриална база - включително в авангардни сектори като финансови технологии и биотехнологии, и способността си да привлича чуждестранни инвеститори.

Това се казва в анализ на Политико, цитиран от БГНЕС.

В рамките на ЕС се наблюдава и политическо "съзряване". Изминаха почти 20 години от присъединяването на осем държави от Източна и Централна Европа през 2004 г., което означава, че тези държави вече напълно разбират как да се ориентират в сложните институции на ЕС и че тяхното първо поколение функционери в Брюксел е достигнало до ключови позиции.

Това е съпроводено с усещането, че за разлика от някои от основателите на европейския проект, тези по-нови членове избират да изпратят най-добрите си хора в Брюксел. Тези лидери, сред които европейският главен прокурор Лаура Кьовеши от Румъния и изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за търговията, Валдис Домбровскис от Латвия, утвърждават значимостта си в блока.

По-малко осезаемо, но вероятно още по-важно е, че това ново поколение национални лидери от Източна Европа показва, че притежава качества, които често липсват на техните западноевропейски колеги. Източноевропейците притежават усещане за трагедията на историята, което им дава поглед, който днес изглежда почти като геополитическо ясновидство. Например тази далновидност, олицетворявана от министър-председателя на Естония Кая Калас, накара много от тези страни през последните години превантивно да работят за намаляване на енергийната си зависимост от Русия.

Трябва да се отбележи също така, че тези лидери проявяват необичайна смелост пред лицето на агресия или сплашване. Видяхме това в действията на Габриелиус Ландсбергис, литовския външен министър, когато той укрепи връзките на Литва с Тайван пред лицето на китайските икономически заплахи. Сигурно е била необходима значителна смелост и на новия български министър-председател Кирил Петков, за да подкрепи европейските санкции срещу Москва, въпреки силните исторически и икономически връзки между Русия и неговата страна.

Но може би основната отличителна черта на тези млади източноевропейски лидери е желанието им да моделират утрешния свят. Докато Западът се е наситил на десетилетия мир и просперитет, те - с по-скорошните си спомени за окупация, лишения и трудности, са решени да бъдат архитекти на собствената си съдба.

Тази корекция на историческия западен уклон на Европа е здравословна и необходима. Също така обаче е жизненоважно възходящият изток да не попадне в капана на опитите да изгради своето морално и политическо лидерство в опозиция на Западна Европа.

Повече от всякога ЕС трябва да бъде геополитически по-силен, по-суверенен и по-стратегически автономен. Това е визията, която лидери като френския президент Еманюел Макрон и италианския министър-председател Марио Драги неотклонно следват. Следвайки тази линия, Източна Европа може да влезе в историята.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• премиер
• коментар
• Кирил Петков