Какви са технологиите за отблъскване на бежанци, в които ЕС вложи милиони?

От военни дронове до сензорни системи и експериментални технологии - членките на ЕС са похарчили стотици милиони евро през последното десетилетие за технологии за проследяване и отблъскване на бежанците по границите на съюза.

Границата на Полша с Беларус се превръна в най-новата фронтова линия за тази технология, като страната одобри миналия месец издигането на стена, която ще струва 350 милиона евро и ще бъде оборудвана с усъвършенствани камери и сензори за движение.

The Guardian очертава резултата от инвестициите на ЕС: дигитална стена, която обгражда суровите морски, горски и планински граници и технологична площадка за военни и технологични компании, които пренасочват продуктите за нови пазари.

ЕС заема централно място в натиска за използване на технологии по своите граници, независимо дали са закупени от граничните сили на ЕС Frontex или са финансирани за държавите-членки чрез източници на ЕС, като неговия фонд за вътрешна сигурност или "Хоризонт 2020", проект за стимулиране на иновации.

През 2018 г. ЕС прогнозира, че европейският пазар на сигурност ще нарасне до 128 милиарда евро до 2020 г. Бенефициенти са оръжейни и технологични компании, които ухажваха силно ЕС, а това поражда опасения у активисти и евродепутати.

"На практика нищо от това не спира хората да пресичат границите - наличието на дронове или хеликоптери не пречи на мигрантите да преминават, просто виждате как те поемат по-рисковани пътища", казва Джак Сапоч, бивш техник в мрежата за наблюдение на граничното насилие. "Това е история, която е толкова дълга - тъй като сигурността се увеличава на един участък от границата, движението продължава в друг участък", посочва той.

Петра Молнар, която ръководи мониторинга на миграцията и технологиите в Refugee Law Lab, казва, че е неуместно ЕС да разчита на тези компании за разработване на "заешки мозъци" в технологии, които да използва по границите си.

"ЕС разчита на частния сектор да създаде тези играчки за тях. Но има много малко регулация", казва тя. "За мен наистина тъжното е, че всички тези пари се харчат за лагери, заграждения, наблюдение, дронове", допълни Молнар.

Въздушно наблюдение

Бежанците и мигрантите, които се опитват да влязат в ЕС по суша или море, се наблюдават от въздуха. Граничните служители използват дронове и хеликоптери на Балканите, докато Гърция има дирижабли по границата си с Турция. Най-скъпият инструмент е дълготрайният дрон Heron, работещ над Средиземно море.

Frontex възложи договор от 100 милиона евро миналата година за дронове Heron и Hermes, произведени от две израелски оръжейни компании, и двете от които са били използвани от израелските военни в ивицата Газа. Способни да летят повече от 30 часа и на височина от 10 000 метра, дроните излъчват почти в реално време обратно към централата на Frontex във Варшава.

Мисиите започват предимно от Малта, като се фокусират върху либийската зона за търсене и спасяване – където либийската брегова охрана ще извършва "отдръпване", когато е информирана от силите на ЕС за лодки, които се опитват да пресекат Средиземно море.

Германският евродепутат Йозлем Демирел води кампания срещу използването на дронове от ЕС и връзките с оръжейни компании, които според нея са превърнали миграцията в проблем за сигурността.

"Оръжейната индустрия казва: "Това е проблем със сигурността, така че купете оръжията ми, купете моите дронове, купете моята система за наблюдение", казва Демирел. "ЕС винаги говори за ценности като правата на човека, говори срещу тяхното нарушаване, но... седмица след седмица виждаме повече хора, които умират и трябва да се запитаме дали ЕС не нарушава своите ценности", смята той.

Сензори и камери

Въздушните активи на ЕС са придружени на земята от сензори и специализирани камери, които граничните власти в цяла Европа използват, за да забелязват движение и да намират укриващи се хора. Те включват мобилни радари и термокамери, монтирани върху превозни средства, както и детектори за сърдечен ритъм и CO2 монитори, използвани за откриване на признаци на хора, скрити в превозните средства.

Гърция разполага с термични камери и сензори по сухопътната си граница с Турция, наблюдавайки каналите от оперативни центрове, като например в Неа Виса, близо до мястото, където се срещат гръцката, турската и българската граница. По същия участък през юни Гърция разположи монтирано в превозно средство звуково оръдие, което изстрелва "оглушителни" звуци до 162 децибела, за да принуди хората да се върнат.

Полша се надява да подражава на Гърция в отговор на кризата на границата си с Беларус. През октомври нейният парламент одобри стена от 350 милиона евро, която ще се простира по протежение на половината граница и ще достигне до 5,5 метра, оборудвана с детектори за движение и термокамери.

Центрове за наблюдение

През септември Гърция откри бежански лагер на остров Самос, който е описван като подобен на затвор. Съоръжението за 38 милиона евро побира 3000 търсещи убежище. То има ограда от военна степен и видеонаблюдение за проследяване на движението на хората. Достъпът се контролира чрез пръстови отпечатъци, турникети и рентгенови лъчи. Частна охранителна фирма и 50 униформени следят лагера. Това е първият от петте, които Гърция е планирала да построи. Още две бяха открити през ноември.

В същото време Гърция откри нов център за наблюдение на Самос, който може да гледа видео емисии от 35 бежански лагера в страната от стена от монитори. Гърция казва, че "интелигентният" софтуер помага да се предупредят лагерите при извънредни ситуации.

Изкуствен интелект

ЕС похарчи 4,5 милиона евро за тригодишно изпитание на детектори на лъжата, задвижвани с изкуствен интелект в Гърция, Унгария и Латвия. Машина сканира израженията на лицата на бежанците и мигрантите, докато отговарят на въпроси, които поставя, решава дали са излъгали и предава информацията на граничен служител.

Последният опит приключи в края на 2019 г. и беше приветстван от ЕС като успешен, но учените го нарекоха псевдонаука, като твърдят, че "микроизразите", анализирани от софтуера, не могат да се използват надеждно, за да се прецени дали някой лъже. Софтуерът е предмет на съдебно дело, отведено от евродепутата Патрик Брейер пред Европейския съд в Люксембург, с аргумента, че трябва да има повече обществен контрол върху подобна технология. Решението се очаква на 15 декември.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase