За Микаела Писану и Пино Кадину лозите на сардинския им хълм изискват инвестиция на любов и грижа. За разлика от плана им за бебе, който те, както и рекорден брой италиански двойки, са принудени да отложат.

Двамата планират да създадат семейство миналата година. Но тогава идва пандемията. Барът на Микаела се налага да затвори, а сега двойката работи върху своето малко лозе в полетата, пълна с диви цветя над град Мамояда, изкарвайки прехраната си и отлагайки надеждите си за бебе.

"Много е трудно, когато искаш да имаш дете, но не се чувстваш в сигурен да направиш тази стъпка, поради несигурност относно бъдещето си", казва Микаела пред BBC. "Нещата са толкова несигурни, че ако си намеря работа, а след това забременея, отново може да загубя работата си. Хората сега ще премислят поне 20 пъти, преди да имат бебе."

Раждания, превъзхождани по брой смъртни случаи

Тези трудности се усещат в цялата страна и осакатява раждаемостта в Италия, която сега е най-ниското си ниво от обединението на страната през 1861 г. Тя намалява всяка година след финансовата криза през 2008 г.

Но COVID-19 допринесе още повече към проблема с опустошителния си финансов ефект и въздействието си върху процента на разводите, който според експертите отчасти се дължи на това, че двойките са останали вкъщи заедно прекалено дълго.

Миналата година ражданията в Италия са 400 000 - значително повече от смъртните случаи, което доведе до намаляване на населението с 384 000 - еквивалентно на изчезването на град Флоренция от картата.

Двойката живее с майката на Пино, която е от следвоенното поколение - "бебе-бумърите". Пино казва, че тя може да балансира добре работа и семейство. "Но за нашето поколение е невъзможно да си купи къща, да притежава земя и да има достатъчно пари, за да даде на децата си възможности."

Проблем е, че голяма част от Европа е изправена пред същия демографски проблем, а това може да застраши икономическия растеж, пенсионните системи и обществените услуги.

Но Италия, с второто най-застаряващо население в света и отдавна застояла икономика, която изпрати 10% от населението да живее в чужбина, е особено уязвима.

"Няма много работа"

Сардиния има най-ниската раждаемост в страната от всички останали региони: по-малко от едно дете на семейство.

В малкия град Гадони в центъра на острова, училището, в което учат едва 25 ученици събра децата от различна възраст в един и същи клас, тъй като няма достатъчно за отделяне. В една класна стая от 11 до 14-годишни седят заедно за урок за обезлюдяването и учат за живота, който водят.

"Къде се преместват хората оттук?", пита учителят Марко Марас. "Европа", казва един ученик; "Австралия", друг.

Единадесетгодишният Никола не се поколебава. "Много хора са заминали за да търсят възможности другаде, което има смисъл", казва той и допълва: "Защото няма много работа наоколо".

Неговият съученик Билен има  малко по-положително виждане за нещата: "По-добре е, че сме заедно с учениците от различни възрасти, защото така сме повече деца", казва той. "Би било скучно, ако имаше само няколко души от моята година."

Трудно бъдеще за Сардиния

За училището бъдещето изглежда мрачно. Тъй като миналата година в Гадони не се ражда нито едно бебе и се очаква това да се повтори и през 2021 г., съществува постоянен риск училището в крайна сметка да се затвори.

Родилните отделения също се опитват да се противопоставят на евентуалното затваряне. В южния град Карбония пък има само две доста гладни новородени, които лежат в детската стая, заобиколени от празни креватчета. Миналата година то така и не достига прага от 500 новородени, за да остане отворено и сега може да се затвори, казва Дебора Порра, кметът на близък град Виламасаргия, който отделението обслужва.

"При този темп прогнозата е, че Италия ще загуби една четвърт от населението си в рамките на 30 години", казва тя."Трябва да разгледаме всичко, което липсва тук: работни места, обществени услуги и съоръжения за деца.

Те започват да се справят с проблема с нов "семеен план", който правителството ще финансира със средства от ЕС за възстановяване след COVID-19.  Той ще включва детски надбавки и инвестиции в дневни грижи и училища. Но може да е твърде късно, за да се промени ситуацията.

Обръщане на изтичането на мозъци в Италия

Пандемията обаче имаше и положителен отпечатък в друга сфера - около 100 000 италианци, които са се преместили в чужбина преди кризата, се завърнаха. Някои се прибраха за да бъдат със семейството, а други да работят от вкъщи.

В малкото планинско селце Лолов, Симоне Циферни нарича наскоро отворената си ферма и еко хотел, наречен Lollovers, "цифрова детоксикационна дестинация".  Той учи и работи във Великобритания, САЩ и Южна Африка, преди да реши да се върне в родното си село с 13 жители, където повечето каменни къщи са изоставени.

"Това е единственият начин да спасим това село", смята той. "Мислех, че то да умре, ако не се върна да направя нещо тук. В Италия имаме повече от 5000 села като Лолов, които могат да изчезнат през следващите 10 години."

Докато храни козите си, Симоне признава, че е бил изкушен да остане в чужбина. "Трябва да открием света, за да научим всички интересни неща - но след това трябва да се върнем, за да запазим традициите си."

Това е частичен обрат на изтичането на мозъци, но той е капка в океана за държава, която е в плен на демографската криза, а традиционният италиански образ на големи семейства е вече един остарял стереотип.

 

Коментари Напиши коментар

39

Момчето

преди 1 месец

Няма да се женя.Момичетата станаха агресивни, материалисти,кариеристи.Знаят си правата,а задължения нямат.Уважението го няма, всеки гледа как да използва другия.Вече се отказах да търся.

38

асан столипински

преди 1 месец

ша помогнем на братчедите талянци

37

Опаа

преди 1 месец

Ако турският ген е толко силен що тогава кюрдите са ги превзели демографски