Европа рекордьор при... пиенето на алкохол

Европа печели поредния световен антирекорд – по изпивани литри алкохол на глава от населението, съобщават от "24 часа". Средно на всеки човек над 15 г. се падат по 9,8 литра чист алкохол годишно, съобщи офисът на Световната здравна организация за европейския регион. В живота това е равно на 196 литра бира или на 82 литра вино, или на 25 литра концентрат. За сравнение, средното количество за света е 6,4 литра чист спирт.

Според актуалния бюлетин Старият континент държи и първенство по алкохолици – 148 от 1000 мъже и 35 от 1000 жени. Само по един показател Европа е в графа “най-малко” и това са въздържателите.

С алкохола са свързани над 200 болести и наранявания, като най-малко 40 от тях се дължат изцяло и само на пиенето. В много държави снизходителното отношение към злоупотребата замъглява осъзнаването на пристрастяването, което отровата създава. Пиенето е един от водещите рискови фактори за лошо здраве, необратими увреждания и смърт в световен мащаб. “Наказани” са не само тези, които надигат бутилката, а и невинните им жертви от пътни катастрофи и насилие, бебетата, родени от пристрастени бременни, децата на родители със зависимост от чашата.

Употребата на легалното психоактивно вещество “за разпускане” изкривява възприятията. Алкохолът се класифицира като депресант - забавя движенията, речта и времето за реакция.

Резултатът е видим във всички области на живота.

Според невролозите няма безопасно за шофиране количество алкохол. Всяка различна от нула концентрация в кръвта увеличава риска на пътя.

Употребата на алкохол по време на бременност е пряка причина за алкохолен синдром на бебето в утробата, но също така увеличава риска от спонтанен аборт, преждевременно раждане и разстройства от аутистичния спектър. По последните данни 25,2% от европейките пият по време на бременност. Това обяснава защо алкохолният синдром на новороденото е 3,74 на 100 000 население – повече от два пъти от останалите региони.

Прогнозите са, че пандемията ще изостри проблема с пиенето и свързаните болести.

Доказано е категорично, че пиенето е пряката пътека към смърт от неврологични разстройства, рак, цироза на черния дроб, сърдечносъдови заболявания, случайните и умишлените наранявания. Редовните “почерпки” имат неблагоприятни ефекти върху сърцето, повишават кръвното налягане, фактор са за инсулт, аритмии и кардиомиопатия – отпускане на сърдечния мускул, при което той не успява да придвижва пълноценно кръвта. От отровата черният дроб развива стеатоза, фиброза, цироза, рак. Консумацията на спиртни напитки е свързана и с рак на главата и шията, на хранопровода, гърдата, дебелото черво.

Алкохолът е замесен в 31% от в смъртността от храносмилателни заболявания, в 11% от смъртните случаи при сърдечни и съдови диагнози, 6% от загубените битки с рака, 30% от смъртоносните неволни наранявания и 39% от успелите суицидни планове. С изключение на сърдечносъдовите заболявания процентите са по-високи при мъжете.

Европа е и с най-висок дял на алкохолна смъртност - 10,1% от всички умрели. Неблагоприятният тренд е видими още в младежка възраст. Един от 4-ма, починали в разцвета на силите между 20 и 24 години, е фатално сразен от алкохола.

Повечето страни са намалили дела на смъртност, свързана с пиенето, но 7, сред които и България, леко го увеличават. Многобройни проучвания сочат алкохола като основен рисков фактор за инфекциозни заболявания и за увеличаване на заболелите от СПИН, вирусен хепатит и туберкулоза.

Пиенето намалява бдителността към рисковия секс и допринася за предаване на ХИВ и за прогресията на заболяването, тъй като на замаяна глава много от заразените нарушават терапията си или въобще не се лекуват. Подобни ефекти се наблюдават и при туберкулозата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase