Над една четвърт от българите (26%) вярват, че еврото е най-стабилната валута в сравнение с българския лев, щатския долар и швейцарския франк. Това показва проучване на агенция "Тренд", проведено през септември тази година.

17% посочват, че левът и франкът са най-стабилни, а едва 12% избират долара, предава "Монитор". Близо всеки трети (28%) пък не може да прецени. 67% от респондендите смятат, че въвеждането на еврото ще доведе до ръст в цените, а други близо 60 на сто очакват доходите им да намалеят. 49% смятат, че след еврозоната, България ще се промени към по-лошо. Тези нагласи се обясняват и с друга част от проучването. Резултатите показват, че 65% от анкетираните смятат, че държавните институции не предоставят достатъчно информация за последиците от приемането на единната валута.

"Все още има сериозен страх на българите от приемането ни в Еврозоната. Спрямо данните, които виждаме от други държави членки, приели еврото, според нас този страх е неоснователен", каза евродепутатът Цветелина Пенкова. По думите й един от плюсовете е, че с еврото ще отпаднат транзакционните разходи. Пенкова, обясни, че в момента се дискутира период от до 4 години, след който ще приемем единната европейска валута. Опитът на други страни показва, че инфлацията при тях се движи между 0.2-0.3%, а най-високи повишения са наблюдавани в Италия с 0.6%, затова и  според експерти няма риск от рязко покачване на цените.

Евродепутатът д-р Пол Танг изтъкна, че подобно на нас, в Нидерландия също е имало дебати относно евентуално поскъпване, но впоследствие гражданите на страната започнали да имат по-голямо доверие на валутата. "Еврото е много популярно в Нидерландия - хората обичат това, че могат да пътуват, да учат и работят, където искат, и да използват една и съща валута", коментира Танг, като допълни, че валутата допринася за развитието на търговията

"Страховете от инфлация в Словения не се материализираха - имаше леко поскъпване в кафета и ресторанти, но няколко месеца след приемане на еврото, годишната инфлация падна на 0.2%", каза и бившият премиер на Словения за периода 2014-2018 г. д-р Мирослав Церар, като допълни, че валутата улеснила плащанията, правенето на бизнес и самото функциониране на икономиката.

"Основният позитивен ефект за мен е репутационният – всички други ефекти могат да произтекат, но не са сигурни. Те са свързани с повишаване на кредитния рейтинг, но това не е автоматично, няма веднага да се случи. При това евентуално повишаване, това може да доведе до понижаване на лихви за кредити и депозити, но това е резултат от всички икономически политики, които се прилагат", каза икономистът в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) Атанас Пеканов. Мнението му бе споделено от бившия икономически министър Николай Василев. Според него присъединяването носи имиджови ползи, но и повече спокойствие за българите, тъй като
банките ще бъдат надзиравани от Европейската централна банка (ЕЦБ). Еврозоната ще доведе и до повече туристи. "Виждам само позитиви - всички хора обичат да ходя там, където няма визи и няма проблеми с валутата", каза Василев пред „Монитор“. По отношение на лихвите, той коментира, че еврозоната ще се отрази добре. "В България лихвите в момента са ниски – днес те не са толкова важни, но ако се върнат там, където бяха преди 20 години, тогава държавите в Еврозоната ще имат ниски лихви, пък Румъния и Турция ще имат високи", завърши Василев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• финанси
• еврозона
• цени
• инфлация