Последния път, когато високорискова икономика се присъедини към еврозоната, се стигна до спасяването на Гърция. Но на фона на нарастващите изисквания към най-младите си членове Брюксел проучва възможността за допълнително разширяване на еврозоната. Проблемът е, че това може да застраши не само стабилността на групата на еврото, но и самото бъдеще на Европейския съюз (ЕС), пише д-р Теодор Карасик, старши сътрудник в института "Лекстингтън", за Euronews.

Сред най-новите членки на блока, които имат възможност да влязат в еврозоната, личи името на Хърватия. През май 2018 г. премиерът Андрей Пленкович обяви, че еврото може да бъде прието в рамките на следващите 7 до 8 години. До миналия декември управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич обяви, че официално ще започне процеса, като подаде молба за въведждане на еврото като официална валута за страната.

Но приемането на еврото би било абсолютна катастрофа, касаеща държава, чиято съдебна система страда от силна корупция, чрез която расте и руското влияние.

През 2017 г. ЕС едва успя да избегне "Гърция 2.0" в Хърватия, където най-голямата компания в страната Agrokor получи правителствена спасителна помощ за предотвратяване на финансов крах. Приходите на Agrokor представляват около 15% от брунтия вътрешен продукт (БВП) на Хърватия – подобен е делът и на икономиката на Лондон спрямо Великобритания.

Сривът на компанията би могъл бързо да разруши хърватската икономика. С около 60 000 служители в Югоизточна Европа и годишни продажби от 6,5 млрд. евро, разпадането на Agrokor може да доведе до домино ефект на финансова нестабилност в региона.

Целия анализ четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Хърватия
• Русия
• Гърция
• еврозоната
• финансов крах
• руско влияние
• Борис Вуйчич
• високорискова икономика