Парите на Брюксел не купуват любов на Изток

Европейският съюз е похарчил досега почти 1 трилион долара, за да обедини и сближи континента, като финансира магистрали и влакове на места, където някога имаше само чакълести пътеки. В сегашни долари сумата е повече от осем пъти по-висока от плана „Маршал“, който възстанови Европа след Втората световна война. ЕС купи летища и мостове, трамваи и басейни. Ремонтирани са замъци и средновековни църкви.

Но ЕС не успя да купи любов, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

За притеснение на европейските лидери едни от най-големите получатели на финансиране сега са развъдници на недоволство, препълнени с гласоподаватели, опустошени от културния и политически натиск и заплашващи сближаването на блока.

Реконструирана детска градина в Лапи, Полша, се намира в близост до светлосин билборд с надпис „Финансирано от Европейския съюз". ЕС финансира една пета от бюджета на Лапи, подобрява канализационната му система и изгражда офис комплекс за стартиращи фирми. В същото време местните власти подкрепят най-вече полската управляваща националистическа партия, според която ЕС има предимство над полския суверенитет, като не мисли за поляците и заплашва религиозните ценности на страната.

"Трябва да има уважение", казва кметът на Лапи Урсула Яблонска, седнала в кабинета си между флаг на ЕС и разпятие. Ако Полша проведе референдум, подобен на този за Brexit, Яблонска не е сигурна как ще гласува. „Трябва да взема предвид националните ни ценности", пояснява тя.

От 1970 г. насам ЕС прехвърля богатството си извън границите си в мащаб, който рядко се е срещал дотогава, по програми, наречени понастоящем „финансиране на сближаването". Между 2000 и 2020 г. ЕС е напът да изхарчи около 858 милиарда евро за нуждаещите се региони или страни, избрани, защото тяхната икономическа продукция на глава от населението е под 90% от средното за ЕС ниво.

Недоволството произтича отчасти от икономическата криза, която това финансиране не може да успокои, като се има предвид, че парите се разпределят между 28-те държави членки на ЕС. Във всичко това се намесват и по-спорни дебати като тези по въпросите за суверенитета, културната идентичност и уважението. Те се простират от малките градове в най-богатите държави в Европа, включително Великобритания и Франция, до затрудняващи се региони в бързорастящи посткомунистически икономики, като Полша и Унгария.

Много от тях са амбивалентни по отношение на строителните проекти и предпазливи по отношение на придружаващите ги условия.

Кой дава най-много и кой получава най-много средства и продължението на анализа вижте в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase