Вложителите на КТБ могат да търсят обезщетение от БНБ

Вложителите на КТБ могат да търсят обезщетение от БНБ за забавяне на връщането на депозитите им във фалиралата банка.

Това е мнението на главния експерт на Европейския съд в Люксембург, който разпространи позицията си днес.

Тъжителите могат да отправят исковете си по ГПК и по административно процесуалния кодекс, се казва в позицията, която е на път да изпревари българските магистрати, приключвайки преди тях първото дело по КТБ.

То е по жалба на Николай Кантарев, който търси компенсация от БНБ за несвършена работа по надзора на банката, довела до нейния фалит.

Кантарев си е възстановил средствата от сметката в КТБ, но освен това е предявил иск за обезщетение срещу БНБ за вредите, които счита, че са му били причинени поради неупражнения от нея достатъчен банков надзор, изразяващ се в забавеното плащане на гарантирания му депозит в КТБ.

Ищецът се позовава на европейското законодателство за гарантиране на депозити, според което БНБ е трябвало да приеме решение за изплащането в 5-дневен срок, след като обяви депозитите за неналични, а не едва след като е отнела лиценза на КТБ, каквото е било изискването на тогава действалото българско законодателство.
За неналични се обявяват депозитите, които не се обслужват от кредитната институция поради невъзможност за плащане.

По този начин ищецът в главното производство твърди, че е претърпял вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз.

Делото в Европейския съд в Люксембург е образувано по искане на Варненския административен съд, който иска разяснения за реда за търсене на обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС.

Главният експерт на съда днес заключава, че неналичността на депозити трябва да бъде обявена в срок от 5 работни дни след като компетентният орган е установил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити, независимо от решението за нейната неплатежоспособност и отнемането на банковия й лиценз. Неспазването на това изискване представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, за да ангажира отговорността на държава членка, смята експертът на съда.

Варненският състав е посъветван да приеме, че правото на ЕС допуска възможността в България да се прилагат, в зависимост от действащия публичен орган, два различни процесуални режима — по реда на Гражданския процесуален кодекс и по реда на Административно процесуалния кодекс — за предявяване на искове за отговорност на държавата поради нарушения на правото на Съюза, стига за частноправния субект да е ясно до кой процесуален режим трябва да прибегне в конкретния случай и този режим да позволява ефективното реализиране на правото на обезщетение.

Окончателното решение на съда ще излезе след няколко месеца, но обикновено то следва мнението на главния правен експерт.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase