Овакантени места в EП след Brexit – кой ще ги заеме?

ЕС трябва да реши какво ще стане с местата, заемани сега от британски евродепутати след напускането на Обединеното кралство през март 2019 г. Европейският парламент предлага половината от 73-те депутатски поста на Великобритания да бъдат преразпределени между част от еврочленките, а останалите да бъдат оставени в резерв.

Конституционната комисия на Европейския парламент гласува днес в Брюксел след европейските избори през май 2019 г. парламентът да намалее с 46 места, от 751 на 705 души, а останалите да се разделят между 14 държави.

Според комисията големите държави са най-ощетени откъм присъствие в Европейския парламент, а малките имат твърде голяма тежест. Бройките се определят по формула, в която броят на населението е от определящо значение. При последните законодателни промени беше решено, че една държава не може да държи повече от 96 места, нито по-малко от 6. Това създава диспропорции между страни като Малта, които имат 400 хил жители, излъчващи 6 евродепутати, и други като Германия, които при 80-милионно население са представени от 96 парламентаристи в Страсбург.

Тъй като Германия има вече максималния брой евродепутати, тя няма да получи от преразпределението нищо за разлика от Франция, Испания, Италия, Полша, Холандия, Румъния, Швеция, Австрия, Дания, Финландия, Словакия, Ирландия, Хърватия и Естония. Всички те ще се сдобият с по още един евродепутат, ако се приеме направеното днес предложение.

България не е сред страните, които ще увеличат делегациите си. Предвидено на следващите европейски избори да си останем със 17 души, както и сега.

За оставащите 46 поста Конституционната комисия предлага два варианта. Или те да се държат в резерв за следващо разширяване на ЕС, или да се използват още на изборите догодина, като те се дадат на кандидати от целия Съюз, състезаващи се с обща листа.

Паневропейската листа, в която граждани от всички държави гласуват за едни и същи кандидати, беше предложена от френския президент Еманюел Макрон. За нея ласкаво се изказа и шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Еврокомисията ще обяви официалната си позиция преди 23 февруари, когато европейските лидери се събират в Брюксел да решават бъдещето на ЕС, включително и как ще се излъчват евродепутатите и президентите на Еврокомисията и на Европейския съвет.

Оставя се и вратичка в случай, че Лондон размисли с напускането, като се прави уговорката, че промените в изборното законодателство ще влязат в сила, само ако Великобритания напусне на 29 март 2019 г., както е планирано.

Юнкер намекна, че ще предложи запазването на сегашната система, при която големите европейски партии излъчват предварително свой фаворит за шеф на Еврокомисията, който заема поста, ако предложилата го партия вземе най-много места в Европейския парламент. Юнкер беше избран именно по тази схема, като победи Мартин Шулц - предложен от европейските социалисти, които се класираха втори на вота през 2014 г.

България като председател на Съвета ще води преговорите с парламента за промяната на изборното законодателство. Сред решенията, които ще се вземат е и датата на изборите.

Засега се предвижда те да се насрочат в седмицата 19-25 май и да съвпаднат с празника на буквите 24 май. София се опитва да промени това, тъй като смята, че съвпадението ще повлияе на избирателната активност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase