Не се казва "високи стандарти", а претенции и самочувствие без покритие. По-правилно е някак за състоянието.
Аз съм 29 годишен, но се обличам като соц. тип. Имам гъста коса, сресвам я назад или леко настрани. Нося ръчен часовник със стрелки. Обличам палта, сака, ризи и блузи. Нося панталони и обувки. Много рядко може да сложа кожено яке, дънки и маратонки за нещо неангажиращо да се поразходя някъде примерно... А в анцуг само в къщи. Но предпочитам и жените да се обличат като соц. тип. блузи, сака, палта, поли с чорапогащи и обувки и да са естествени. А не тия кифляци сега с татуси, джуки и тн...
Колкото и дискретно да намекваш за високите си стандарти, потенциалната свекърва ще мърмори: "Тая не знае какво иска! Глезла!" Ще каже същото дори и в случай, че в прав текст заявиш, че можеш със собствени сили да постигнеш каквото желаеш. Другият вариант - снижаваш критериите, не го затормозяваш с изисквания, съобразяваш се с него. Той приема това за нещо, което му се полага и се подразбира. Но само намекни, че си направила компромис, той ще ти каже в очите: "На толкова си се оценила!"
Според теб всички мъже в България, които си имат жени са "поне милионери" ;)))Около мен почти всички познати мъже си имат жени и деца. На някой от тях жените им имат по-добре платена работа от тях самите. Аз милионери не познавам.
Затова много от жените работят и издържат мъжете си. В днешно време е срамно мъж да издържа семейство, защото и това е задължение на съпругата. Иначе излиза, че е използван.
По-скоро пречат на безразборния cех и на компромисните партньорства, а не толкова на любовта. Макар че някои хора не правят разлика.
Как високите стандарти пречат на любовта?