Бе добре, че отвори темата за тоя Лялев. Предаваше ми по търговско и на мен. На тоя ***, ако не му платиш никога няма да те пусне! И как няма да бягат в чужбина студентите, еми ще бягат.
Английските студенти в България прекъсват и напускат, защото единствения изпит, който не могат да вземат е този по английски език.
Едно време, тези българи, които завършваха висше в СССР винаги бяха с предимство, ако ще и да си завършил СУ с 6.00.
Ако ще живееш и ще се реализираш в чужбина-да, но да се върнеш пак в БГ, какъв е смисъла. Единственото хубаво е овладяването на чуждия език.
В ЮЗУ имаше един професор по Търговско право - бай Траян Лялев. Голяма гад и секира. Всички си взимахме Търговското при него от 10-тия или 14-тия път, но на всяко явяване казваше:-Ще Ви късам като китки в градина, за да се махате оттука и да се лутате в чужбина, щом толкова я сакате! Плащахме си и си го взехме накрая!
Ученето в чужди университети не е проблем. По трудното е след дипломирането. Намирането на работа в чужбина става все по-трудно. Идва връщане на студентските заеми. Трудно се стига дори до началото - интервюто. С Ковид и с миграцията нещата започват все повече да бият към расизъм. Неприязън към чужденците, граничеща до унижение. Когато се върнеш в България с чужда диплома - тогава пък си натрапник. Ето защо има отлив. Казвам Ви го от моя горчив сблъсък с променената реалност.
Синът ми завърши "Право" в Русия, в Санктпетербургския университет. Беше много доволен от обучението, но след завършването си се върна в БГ и в момента е адвокат.
Хората обедняха. Вече все по-малко родители могат да си позволят да издържат студент в чужбина.
Учи, който иска да учи. И постоянно иска да учи. Свети Климент Охридски е много добър университет.
Започнах да уча във ФМИ към СУ 2006-та година. Безинтересно, сухо, скучно. Без никакви усилия изкарах до края на 4ти курс с успех 5.55. Така и не завърших- отидох в САЩ, после в Австралия. Там вече получих магистратура. Даже две. С кеф се учи там. Знаеш защо си. Поработих там, докато изплатя кредитите си и сега работя за тамошни компании чрез моя собствена, но дистанционно от тук. Връщам се, когато ми се пътува. Абе, кеф е квалифицираният труд. Учи, маме, да не работиш.
По-малко български студенти избират да учат в чужбина