В началото на 1994 год почина баща ми, който беше болен от диабет; диабета го разложи.На погребението на баща ми дойдоха лекари от Окръжна болница от уважение към мен; няколко години до като бях постоянно с баща ми аз се грижих денонощно и за други болни - къпане, хранене ...; техните роднини бях далеч от Плевен.Живота е кратък, нека да се замислим за това ...Добрината трябва да е водеща в живота ни ...
Скоро не е имало новина за такова сторено добро. Всяко добро се възнаграждава, дори и да не се говори за него и дори да не се благодари за него.
За да спечеиш, е задължително до эагубиш, преди това. Така е, щото всичкото свет е хаэарт. И който не го знае, губи яку...
Двустранна бронхо-пневмония и Ковид 19 хахахаххаа.....Хайде кажете ,че Ковид 19 си е вирусна пневмония!
Съболезнования! Като човек, направил подобно нещо не го смятам за нещо героично. Като се случи, знаеш какво да направиш, и продължаваш. За съжаление и в моя случай изхода беше фатален, а докторите после ми триха сол на главата защо съм му правил дишане уста в уста, като има разкъсан бял дроб и тече артериална кръв. Можел съм да хвана хепатит. Ами за това мисли ли се в такъв момент? Жената няма смисъл да го търси ... просто да вярва в доброто и да се възстанови, доколкото е възможно.
Мариана вече му благодари, пред цяла България, да престане да досажда, че хората ще се откажат да правят добрини.
Доброто не се прави за да позьорстващ в медиите, а за собствено удослетворение.Има само Един, който след време ще оцени това и само това има стойност.Иначе, жалко, че съпругът на тази жена е починал - да почива в мир!
Жена търси непознат, помогнал ѝ в най-тежкия момент