Ивенно заради любовта към починалия НЕ би трябвало да изпадате в депресия. Той/ тя не би се зарадвал да ви види така отчаяни и дори болни заради тях. Родителят НЕ би искал детето да си отиде заедно с него. Смъртта е само ПРЕХОД. Енергията на душата никога не умира. Знам, че е така. Но е трудно.

Искрено благодаря и каквото пожелавам на себе си, това и на теб

25, бъди здрава и Господ да не те изоставя никога!

Самодостатъчен,Целият ми свят се срина, когато първо си замина баща ми, а бях на 56 г. Тогава проумях, че да този момент съм била един много щастлив човек.Скоро след него и майка ми.Дадох си сметка какво са направили за децата си, за внуците си. После депресия, онкологично заболяване и т.н. Сега ме крепи внукът ми, който не е в България, но се моля да са живи и здрави. Дъщеря ми сега вероятно не разбира колко са важни майката и бащата, но не вярвам да излезе темерут като теб.

Загубата е тежко нещо, но за съжаление нашият, манталитет, народопсихология и обичай мачкат още повече. Некролози, черни дрехи, кърпи, жалейки по вратите. Абсурдни обичай без тв, да не се къпеш, бръснеш и да потънеш още по-дълбоко. Това е живота един се ражда, друг умира, подкрепа и любов в този момент. Жажда за живот и борба за следващите поколения.

Самодостатъчен, казах че загубата на родител е тежка загуба. Ще ти обърна внимание, че между някои хора съществува любов. Вероятно и ти притежаваш сърце и вероятно няма да ти е трудно да разбереш. Всички можем да сме саркастични, но ако спрем, това мисля че е голяма победа над егоизма.

Милото "сираче"! На 50+ останал сирак. Ужас ужасен! .... ми, не се стърпях.

Всъщност, аз също изпитвам досада да общувам с хора. В 99.999% са скучни, предвидими, интелектуално ощетени, трудно се овладявам за да не съм саркастичен с тях. Защо да е депресия? Просто ми е скучно да общувам с масата хора.

Тая година загубих баща си. Аз съм дърт, над 50, но загубата остави голяма дупка в мен! Едва ли човек се възстановява напълно.

Само нормалните държави могат да се грижат за психичното здраве на гражданите си. Тук сме на ниво следвоенен съветски съюз по здравеопазване. Доктори лекуват дистанционно, аптекари крият лекарства под тезгяха "за наши хора" , линейки пристигат със закъснение от 8 часа....без думи. Жалко за човека.

Само нормалните държави могат да се грижат за психичното здраве на гражданите си. Тук сме на ниво следвоенен съветски съюз по здравеопазване. Доктори лекуват дистанционно, аптекари крият лекарства под тезгяха "за наши хора" , линейки пристигат със закъснение от 8 часа....без думи. Жалко за човека.

Ще сигнализирате, ама помощ трудно се получава. Шефът на клиниката в нашия град каза, че баща ми си е напълно наред. След две седмици обаче аз трябваше да чистя каквото е останало, а великият доктор си отиде на вилата в Гърция.

Горкия млад мъж. Загубата на близък е непрежалима....уви. Имам колега в подобно състояние на 30 г. , загуби майка си нелепо. Колегата стана друг човек...празен и отегчен.

Мише, Мише, Бог да те прости, Мише! Толкова ли не можа едно гадженце да си намериш и да продължиш напред?

Дали е било депресия или не не е наша работа да поставяме диагнози. Принципно, клиничната депресия и до днес не подлежи на лечение и по правило завършва летално. Да не се бъркат депресивните състояния! То там е букет.

Ходех само на работа и се прибирах вкъщи. Никъде не излизах в продължение на една година. Работа-вкъщи. Много ми помогнаха приятели и колеги. Постоянно говореха с мен, за минутка не ме оставях, особено колегите. Ако не единия - другия. Първата година беше най тежка. После лека полека, почваш да осъзнаваш че това не може все да е така и трябва да продължиш напред. Вече 3 години ще станат, аз мога да кажа че отново съм пълноценен на работа и сред приятелите си. Това не минава, да загубиш родител.

Проблемите са на едни места, но държавата продължава да ти нарежда да слагаш маски и да си спреш децата от детска градина и да не можеш да влезеш в аптека или хранителен магазин.

До Бог да го простиНе е психично заболяване, просто е трябвало да му бъде помогнато на човека. Разговори с приятели, с дядото... все някой с трябвало да поговори момчето. Те са виждали че го е преживявал тежко, защо не са му помогнали? Не е психично заболяване.Когато аз загубих баща си, някак си по леко го приех. Казах е, нормално е, родители по принцип си отиват първи. Но когато загубих майка ми - осъзнах че съм вече сам и няма на кого да споделям. Затворих се в себе си.

В Япония от ковид са починали около 1600 души, а от начлото на годината са се самоубили над 13000. Има инфо в нета за това....

Като не е носил маска, така става. Поне така каза здравният министър тази сутрин.