И понеже много мъже се изнежиха и се научиха да действат точно като жени ...скачане на вежди , правене на муцунки ...носене на клинове ...да не говорим за черти на характера...меркантилност ...клюкарство ...и др ..... Скоро с браковете ще приключим напълно ... Да вземеш мъж или жена ще бъде все тая ...
Избирате съпруг? Ама разбира се, той изборът на копнеещите да сключат брак е особено богат. Но те какво мислят и кой кого избира?
И аз познавам много мъже които са се оженили по сметка . А имам един приятел ,който ако се колебае между две избира тази с повечето пари . Познавам женени мъже които спят за пари с жени ... Всякакви случаи ...
Ас съм на 34 и дави кажа едно 80% от жените от 87 набор на горе са златотърсачки имашли кинти няма значение колко си грозен с тебе са ама като нямаш пари........ Ас ниси мисля чесъм някакъв красавец но съм забелязал какво е положението???
"По-добре е да си нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака. Но някои хора успяват да постигнат и двете"Мопасан
Българските мъже са масово много стиснати и мислещи само за секс. Аз съм на 30 и живях в Турция. Там да излезеш с момиче се изискват доста усилия от твоя страна, като да не си случаен, да й угаждаш на всички капризи и пр. Бях изумен когато колега, който си харесва колежка и я покани на обяд, дойде да ме пита задължен ли е той да плати обяда?!? Не, баба ми ще плати. Трагедия.
За мачовците и мамините синчета е абсолютно вярно. Изпитах го на гъбра си и с двата типа. При мачото - "приятелите" му разбиха близо 2 годишната ни връзка от злоба, завист и простотия (защото те не можеха нито едно момиче да накарат даже да ги погледне, та що приятеля му трябва да е с някоя?). С маминото синче изгубих пак около 2 години докато не разбрах, че мама не ме харесва за снаха. В момента не съм с българин и най-накрая имам изглед да създам семейство. Изводите оставям на вас.
Топ 1 причина - мечтаете за нежен принц, реално излизате само с мачовци и свалячи и се жените за такъв.
Освен тези грешки има сигурно още 40 други. Както разбира се и мъжете правим не по-малко малко грешки. Както и да е, проблема не е в тези грешки, а в неспирното женско дуднене и вечното мрънкане. Дъщерята я възпитавам, че мрънкането е най- лошото нещо, ще видим обаче дали приказките ми ще надделеят или пък "светлият" пример от майка й.
Вместо да слушате стомаха по-добре забележете слънчевия си сплит, пеперудите не винаги са това, което хората казват че са.
години един наш състудент, 15 г. по-възрастен от нас и разведен, се беше сближил с един наивник, син на професор от нашия факултет. По-възрастният беше меркантилен и успяваше да се възползва от приятелството си с това момче.Изяде се от злоба и завист,когато професорското синче започна да излиза с много хубаво, фино възпитано момиче.По-дъртият все му дуднеше "Няма как да не е разглезена, след като е единствена дъщеря и баща й е шеф". Успя да му повлияе, след време се опита да го жени за дъщеря си
Разликата между мрънкането и дудненето е като между минор и мажор или като диез и бемол. Ама какво ти обяснявам, предполагам и от музика не разбираш както не разбираш от жени. А за изневярата...който живее с тази мисъл бял ден не вижда и в крайна сметка се пропива и се развежда.
Родителите на момчето се хвалеха, че бъдещият им сват им дошъл на гости и направо казал "Хайде да ги оженим нашите!" Като се върнал от странство, бил купил на щерката апартамент. Тя щяла да наследи и жилището на родителите си, и апартаментът на баба си в Бургас. "Такава снаха изпуска ли се? Другата има сестра и живее с техните в двустайна панелка", така казваха. Не знам как са убедили сина си, но това се случи в наше време, в София, в семейството на хора, които нито са бедни, нито са прости!
Бла, бла...В брака жените допескат три фатални грешки- мрънкане- дуднене- поза "Ф"..другото се преживява
Мога само да ти завиждам за мъжките момчета, от които се състои кръгът от твоите познати.това ми напомни една тъжна случка отпреди няколко години. Пред очите на целия квартал се разви една чиста, младежка любов. Момичето беше хем хубаво, хем душица по характер. Спомням си, че беше февруари, когато все още бяха неразделни, а в средата на април чухме, че е определена дата за сватба през юни, но с друго момиче, чийто баща си дошъл от чужбина и се познавал отдавна с бащата на момчето. Продължавам
Избирате съпруг? 10-те допускани женски грешки