Това ли ви направи най-силно впечатление, че хората са били с кучета? О, оскотелий народе!

С изключение на частта за Париж, напълно подкрепям. Това, че никоя от жертвите в Париж не се казва Трифон, не ги прави по-малко човеци. Те загинаха без нужда и животът на близките им са съсипани, без да са виновни. Едно страдание не е по-малко, само защото не познаваме лично жертвите му. Историята щеше да е достатъчно силна и без този паралел.

Дано дядо Трифон е жив и здрав още дълго време! Сппоред мен всичко зависи от примера на родителското тяло и начина на възпитание. Живеем в скапана държава-факт, но нека поне запазим онова чувство, което ни разделя от едноклетъчните.

А,за дядо с прякор Доктора дойде линейка и един млад "доктор" супер арогантен ни заяви,че му няма Нищо !!! Че е просто стар на 72г. Човека почина на другия ден-оказа се инфаркт . И при личната лекарка беше ходил -дала му волтерен за силната болка в лявата ръка !

до художникаАми те политиците ние си ги избираме. Не са ни ги спуснали от Марс. Какъвто народа, такива и политиците.

Хората не са лоши. Голяма част се "гипсират" когато трябва да действат в неординарен случай, така както на мнозина им прилошава до припадък при вида на кървяща рана.

В тази статия се сблъсква точно това което умолява написалият я да не се случва... Недейте да слкагате под общ знаменател всички хора!! Колко от вас които се чувстват съпричастни с атентатите в Париж биха с епочувствали съпричастни с дядото?! Ако сте посетил поне веднъж този град и ви е Харесал това правили ви непоссобен да помогнете на човека от Дървеница? И далеч по важния въпрос колко от хората които казват аз НЕ СЪМ съпричастен с парижките атаки би помогнал на този българин? Хората са хора..

Защо изобщо намесвате политиците !? Какво са ви виновни политиците, че като ходим по улиците си гледаме в краката и не ни интересува какво става около нас ? Научени сме да прехвърляме всичко на държавата - от отглеждането и възпитанието на децата, през намирането на работа, че чак до погребението...На съпричасност и човещина се учи в семейството, политиците не могат да ни научат на това, а и не е тяхна работа!

Наистина трябва да се замислим, че човещината, състраданието и достойнството си заминава от нас с всеки изминал ден. Бавно, но сигурно ставаме бездушевни, безчувствени хора, които полагат усилия единствено в името на благоденствието.

Така е! Положението е лошо! За жалост ще става и още по-лошо!

Дали не идва едно по-добро поколение за Бг? Винаги по-старите казват, че тези младите са по-зле. Дали хитлеристите са били по добри от следвоенните немци? Аз лично съм на 33 години, не искам да работя нечестно, не искам да забогатявам за сметка на някой друг, за сметка и на държавата, коментирал съм си и с други връстници, че всичко е една отвратителна помия в държавата и не искаме да е така. Да не обвинявам по възрасните, но ние не сме от поколението "куче влачи рейс" и за "милиони няма закони"

Чудесна статия, развълнува ме... наистина ставаме *** в днешно време! Човечността е безценно качество и е чудесно, че все още има хора, които го притежават! Поклон и уважение към хората, проявили човечност както в конкретния случай, така и при други подобни! Хареса ми също, че и тийнейджъри са се отзовали, прекланям побелялата си глава и пред тях, да са живи и здрави, и все така човечни!!!

Тебе само това ли те притесни от статията? Дребно з.лоб.но човече!

Но най-много се радва, че ние близките й сме до нея и не я забравяме.

За да разберете сред какви хора живеете, трябва да имате сериозен проблем, който да ви отличава от общността. Дали ще е старост, болест, дете с увреждане, страшна бедност, син наркоман или мъж пияница. Баба ми е на възрастта на дядото от статията и обикаля сама града също. Тя твърди, че винаги й се помага. Щастлива е, че живее сред такива добри хора - и джипито свестен, и сестрите в болницата, и съседите, и хрота в градския транспорт, които й помагат с торбите и й отстъпват място.

До художника - не са ни виновни политиците затова че сме загубили чувството за съпричастност и общност. Напротив - заради това са ни такива и политиците. Те не идват от космоса, а са едни от нас - от тези които ще подминат дядо Трифон, които им е по-лесно да си изхвърлят пепелника на пътя, или които зад волана се държат като последни хулигани.

Днес сутринта, докато отивах на работа се разминах с жена, която разхождаше питбул без каишка и намордник. Обещавам утре, вдъхновена от днешната статия, да събера смелост и да я попитам защо така прави и ако има някакви последствия за скромната ми личност се надявам да има наблизо някой добър човек с куче и да ме спаси.

до худохникаНямат време тези които си изкарват парите с работа!Познавам доста хора които имат много пари и много свободно време...За тях проблемите са ,че някои като тях си купи по- нов модел джип ,или е изкарал по яки връзки и е успойл някои нов евро проект или отиде на някоя екзотична дестинация и изпада в ужас!Техните проблеми нямат нищо общо с тези на работещите хора!

Случката е интересна и вярна, но неприятно впечатление ми направи постоянното самоизтъкване на Автора. Не би трябвало да се натрапва чак по такъв начин на читателите. Също повтарянето на няколко пъти, че те били с кучето си, както и другите момчета, които дошли да помогнат, били също с куче, ми се струва ненужно. Какво излиза, че аз като нямам куче, значи не мога да помогна на човек в беда. Помагал съм винаги, когато съм бил свидетел на подобни случки. Да е жив и здрав Дядо Трифон.

поздравления за автора! статията е прекрасна! надявам се повече хора да се замислят за малко, да се поогледат- около нас винаги има някой, който отчаяно се нуждае от помощ, но е твърде скромен и плах, за да я търси. А всеки един от нас може да помогне- кой с каквото може.Важно е да се вземем в ръце и да търсим сами от себе си отговорност, за това, което ни се случва всеки ден. И ако искаме да срещаме само доброто, трябва да му помогнем, то не се разхожда просто ей така...