това, което си написал не е факт, а глупост, която показва колко примитивно мислиш (ако това, което извършваш въобще може да се нарече така, защото това да повтаряш глупостите на родителите си не се нарича мислене, а сляпо следване на инструкции)в статията не случайно пише, че децата, които са били подложени на шамаросване са по-сколнни към поведенчески проблеми, каквато е и наркоманията.Ползвайте ги тия глави не само за да повтарята простотията на поколенията. Никакъв прогрес...

Това да удариш детето си е признак на неспособност да се справиш с родителските задължения особено ако това е редовен и приветстван метод. Мен лично са ме били и с това само са ме отдалечили от себе си и са изгубили моето уважение. Ако бяха говорили с мен като с човек, щеше да им е по-лесно да го правят и сега. А сега си имам едно на ум и знам на каква примитеивност са способни (говоря в множествено число, но всъщност визирам само баща ми)

Единия родител, бие за да се страхуваш. Другия наранява психически и душевно за да е по ефикасна болката в комбинация. Така се приучаваш да слушаш всеки път за да не изпита отново и отново същата болка. Потиснати цял живот не реализирани в нито една област, защото не може да са по-добри от собствените си родители те не са по- добри в нищо освен в огроминя си егоизъм, второстепенната роля на децата в живота на подобни родители не води до нищо добро. Язък, за децата и проваления им живот.

Като стана дума за поразии. Имам съученик. Огромен, див като бабуин, на младини само побоища и бъркотии около него. Сина му е на 12. Голям, здрав, но абсолютно безконфликтно дете. Дай му книги, компютър и е на върха на щастието.Баща му - направи му прашка. Говори му - *** бе, сбий се с някого, счупи едно стъкло поне, та да дойдат хора да се карат с мен, да разбера че имам син.Та така с поразиите. Когато са много - зле. Когато няма нито една - още по зле.

Лоша комбинация! Родители тирани. Единия бие,като наранява физически, другия бие, като наранява психически и душевно. Горките деца. Не може да не остане травми, за цял живот, такива родители не знам какво заслужават, но насила да си изтезаваш децата, това е идиотизъм. Не родителство, а изродство. Не е хич възпитателно.

Чест и почитания ! 99% от родителите не са наясно с елементарните правила при възпитаването на малките хора.

Хе хе. Защо възможно най *** население, което не може една държава като хората да подреди е след тези, които са били шамаросвани ?

Учителката ми по пеене, веднъж такъв шамар ми отвъртя, защото не желаех да си сложа сценичния костюм и да излезна на сцената.Тя, изобщо не разбра, че аз бях в сценична треска.

Грешка. Дори един шамар е грешка. Да, направило е пакост детето /абсолютно нормално/ , но единствения правилен подход е - `Е, любимо мое дете, тази поразия трябва ЗАЕДНО да си я изстрадаме. Аз няма да гледам плазма, а ти няма да имаш нова играчка, нов телефон, нов компютър и т.н.`. Без натякване, без вербална агресия, без сърдене и цупене. Просто правиш детето съпричастно на ситуацията и следствията от поразията.

Някои родители, като си бият децата и са с прекалено високи изисквания към тях за щяло и нещяло държат се с децата си сякаш са ***, все едно са някакви ***. Насила ги правят алкохолици и наркомани. Съсипват им живота, без изобщо да си дават сметка, всъщност какво им причиняват. Трябва акъл, за тази работа. Правят ги по лично подобие, изпълнени с желание за мъст, злоба, ненавист, пълни песимисти и нулево желание за развитие. С такива родители накъде?!

хе хе, защо процента на наркоманчета та е по-голям сред децата които не са били шамаросвани

ако има шамари детето израствало депресирано и агресивно,ако няма шамари израства лигаво и надменно.кое да избереш?наказанията с думи рядко имат ефект.аз един път съм ударил детето ми,защото проби дупка със стъклено топче в екрана на плазмения телевизор,който още изплащам.

На мен само веднъж са ми удряли шамар и то много лекичко, за да си взема поука от това, което съм направила. Според мен не винаги родителите са виновни. Аз например никога не съм изнервяла родителите си или съм извършвала нещо толкова лошо до такава степен, че да ме удрят. Според мен зависи от децата. Още като малка разбирах, че не трябва да правя някой неща, защото са грешни. Дори ми беше странно защо другите деца се отскубват от ръцете на майките си и тръгват да бягат по шосето и тем подобни.

Аз бия с думи, не с шамари. И ефекта е много по-голям! --------------------------- Psighicheskiq tormoz smachkwa lichnostta ne po-zle ot shamarite. Smisyla ne e da "biesh", a da nakazwash.

A kakwo smeshno ima ako sym ql shamari? Ti nikoga li ne si yal?:)) Togawa az da ti se izsmeq, che si rasyl w saksiq...

Pisha ot foayeto na 4-zwezden hotel, ne moga da byrnikam w nastrojkite na kompa. Smeshnik... komentiraj kakwo sym napisal, a ne kak.

Драги, ти си ял много шамари, нали ? Личи си ясно по неумението да пишеш на кирилица. Като по учебник за психиатрични девиации в детството си.

Nikoj ne e stanal chovek, bez da e izql pone edin shamar. Kak shte obqsnish na deteto kakwo e shamar, ako ne mu otwyrtish edin?

Да се смачка самочувствието и психиката на едно дете пак не е правилно.Личността,дори на дете,трябва да се уважава.В противен случай израстват индивиди без характер,без собствено мнение,без самочувствие и индивидуалност...Приятелство,разбиране,съпричастност...и най-много любов.Любовта към детето трябва да се демонстрира,то трябва да я чувства.

Аз бия с думи, не с шамари. И ефекта е много по-голям!