Коментарът ти съм го изживявала многократно в лични случки и събития, карайки ме да се чувствам винаги тъжна и да си дам сметка, че надежда няма за промяна. В България е невъзможно да се държиш възпитано , деликатно, зачитащо хората. Нищо няма да свършиш като задачи, няма институция, където да извадиш документи, няма работна среда, където да не те смачкат 100 пъти колегите със селския манталитет на принципа "всичко, което ми е различно, ще го мачкам от страх с всички средства".

Един мой познат, който живее в Люлин и който има куче ми каза: ще чистя след кучето си когато няма улични кучета, а и коне се разхождат по цяла нощ из тревните площи и акат, а след тях кой чисти.

Но като цяло градът е страшно мръсен и пълен с ***, *** и араби. Така е, но през 70-те години Брюксел беше най-чистият, най-тихият и най-грижовният към гражданите си град.

много е интересна връзката между Берлинския конгрес и мизерията в която живеем. Никой не идва и не ни хвърля *** от терасите. Германия е изживяла много по-голямо падение от нас и отново е първа в Европа.

Спомням си с какви впечатления останах от Първия българин, когото срещнах във Виена. Разхождам си се аз в централнитчасти на града и видимо пийнал мъж с анцуг идва към мен и ме заговаря" Ей фройнд, айне цигарете?" И се усещам, че тоя е от наще. Ай съм заговорил на български ще последва "Ей приятел дай някой лев/евро, съм го закъсал". Отоварям му на немски, че нямам, оня отиде при своя авер на 10 метра и го чувам как казва: "Абе тия чужденци много стиснати бе."

Факт е всичко написано в тази статия, но също така е факт нихилистичното отношение на нас - българите, в лицето на човека, написал тази статия.@ Г-жа Ковачева (автора) Нима нихилистичното отношение и 'набиване' в очите на останалите европейци лошото в България и българина не е стреотип, наш, роден? Идете в Стокхол и вижте с очите си колко е чист. Това обаче не променя факта, че мнозинството българи са немърливи. Разликата е, че чужденците игнорират лошото и обръщат внимание на позитивното.

какви пушки какъв балкан те гони? ти още ли вярваш в дядо Мраз и българското "партизанско" движение???

На някой тук му липсвало "конструктивно начало" в статията и изказванията. Ами ето ви начало, започваме от днес: изхвърляме *** на определеното място/ ако има за разделно, правим го/, поздравяваме срещнатите съседи и възрастни хора, усмихваме се приветливо, правим забележка на разхождащите кучета без лопатка и торбичка за изпражненията, отстъпваме място в превозното средство, не клюкарстваме зад гърба на колегата и т.н. И за всичко това говорим и го показваме на децата, задължително!

Другия път като почнеш да ми се чувстваш депресиран, пред колегите си от западна европа, им припомни Берлинския Конгрес, Ньойския договор и Желязната завеса и натърти усилено, че сегашното ни положение до голяма степен се дължи на ТЯХ и желанието им да си имат чисти и хубавки градове, без значение колко мъка ще причинят на българия и българите! Ако питаш един швед, дали би си бърсал *** 1 месец с твърда и гадна тоалетна хартия, за да спаси живота на 1 българин отговора ще е НЕ!

Проблема е, че ние се учудваме, когато някой спре на пешеходна пътека, а би трябвало да се учудваме и да реагираме, когато някой НЕ спре. Нищо няма да се получи докато всеки не е готов да жертва от собственото си удобство за сигурността и благоденствието на обществото като цяло, а като резултат и повишаване на личното си благоденствие. Докато начина на мислене не се промени от "аз да съм добре, другите да го духат" до "ако всички са добре и аз ще съм добре", ще си останем където сме

Хайде сега, бил съм в Брюксел десетина пъти. Вярно е, че има много хубави изолирани кварталчета. Но като цяло градът е страшно мръсен и пълен с ***, *** и араби. След мръкване е рядкост да видиш бял човек по центъра.

Не гледай запада, а си постави малки, но постижими цели. След тях си поставяш следващите. С други думи подходи с правилната психическа настройка, защото всичко тръгва оттам. След време ще се обърнеш назад и ще се очудиш на какво е способен човека.

Точно пък брюкселското летище е едно от най-мръсните в Европа. Няма случай полет да кацне или да излети навреме от там (когато не са в стачка). 19 декември затворих щото не очакваха сняг повече от 2 седмици и им свърши диайсинг флуида. За българската опашка пред гишетата на Бългерия Еар има истина :)

Виж сега,в много отношения пресилваме краските.Може би си бил отдавна в родното място на Апостола на свободата,а и си попаднал на неместен човек, затова и не си получил нужната информация.Иначе,итози град е като другите,има отстъпление в чистотата, много скрита безработица,"приватизирани /ликвидирани/ предприятия. Изобщо,нищо лошо не ни е подминало. А относно поместения материал на Р.Ковачева - заслужава си да се замислим. Истината е , че трябва да започнем и нашата вътрешна промяна!

Само от голи коментари и констатации няма смисъл. Замислете се защо сме такива и как да направим така, че да сме по-позитивни и оптимисти. Ще ви кажа - всичко започва от семейството. Психолозите твърдят, че за да възпиташ правилно децата си, трябва самият ти да се промениш, за да дадеш пример и на тях. Призовавам всички родители да се усмихват повече, макар и изкуствено отначало. Уверявам ви, че след време усмивката ще стане естествена и ще дадете пример на децата си, а те на своите след време.

100 god.ne stigat da napravim samo trotoarite i gradinkite na Zapada.

Затова тия щастливи хора от фабриките взеха пушките и тръгнаха по балкана.

Друг любопитен факт, също свързан с българите прбиваващи в чужбина, че когато са сами много трудно можеш да ги различиш в общата маса - спазват правилата за движение, хвърлят си ***, където трябва и т.н., но когато са повече им идва силата един вид и се почва...

54, и ти си от тия за които българия=софия.

Ще се оправим когато престанем да обвиняваме непрекъснато всичко и всички други, но не и себе си. Нито робството ни е виновно, нито комунизмът, нито демокрацията. Културата на поведението се възпитава и нищо не може да й попречи.