Рискуваме да станем заден двор на коли, изхвърлени от Запада

Решението на Европейския парламент да одобри забрана за производство на нови коли с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. идва в подходящ момент за България. Страната ни има възможност да не повтаря грешките на Германия и Франция и да се насочи към по-перспективното производство на електромобили, докато развива и моделира профила на автомобилната си промишленост. Това коментира Юлиан Попов, съветник в Европейската климатична фондация, в ефира на предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

"Автомобилната промишленост в България е много сериозен сектор, главно с компоненти. Вече има много сериозни заявки за производство и на автомобили, както и за по-комплексни части от веригата на доставки за автомобили. Много е важно България да се насочи към бъдещето вместо да стане заден двор на поточни линии, които се изхвърлят от употреба" от западните страни, смята той.

По негови думи германската автомобилна индустрия вече е направила тази грешка и сега изостава спрямо американски марки като Tesla и китайските производители на електромобили. „Германската индустрия инвестира буквално десетки милиарди в промяна на своето производство и сега компании като Mercedes, BMW, Volkswagen, както и големите във Франция се насочват изцяло към електромобилност“, отбелязва той.

В коментар за събитията на политическата сцена в България през седмицата, Попов заяви, че важните за обществото дебати и решения трябва да се завърнат в парламента.

"Това, което става в България, не е разбираемо... Съдбата на правителството да зависи от човек, който не е в парламента, е много странна. Не може така да се управлява и развива държава.", допълни гостът.

Възможно е зад събитията да стоят финансови зависимости, в които за замесени както български партии, така и чужди държави, но не трябва да се изключва и "разрушителния инстинкт на хора с власт, на които не им се обръща достатъчно внимание", каза Попов. Няма яснота дали трусовете са заради вътрешни търкания или заради по-широката геополитическа обстановка и стремежа на България да прекъсне влиянието на Русия в енергийната система, уточни той.

По отношение на енергийната независимост от Русия Европарламентът е предложил една нова версия на Зелената сделка - RePower Europe - която е по-амбициозна и е специфично свързана с отказа от руски енергийни ресурси. Попов смята, че засега втечненият газ е добра алтернатива за някои държави, но той носи и своите рискове.

"Когато става дума за втечнен газ, всички са много ентусиазирани, защото това дава възможност за откъсване от руския тръбен газ, който получаваме... Това обаче може да се окаже много подвеждаща идея. Старата инфраструктура за втечнен газ може да се ползва, но ако се строи нова инфраструктура, Европа ще се изложи в много по-голяма степен от глобалните цени на газа, а те зависят до голяма степен от Китай, Япония, Южна Корея. Другият риск е, че, строейки повече терминали, ние създаваме инфраструктура и за бъдещ внос от Русия, която е все по-голям износител на втечнен газ. Ние не бива да смятаме, че като имаме терминали за втечнен газ, непременно се откъсваме от Русия. Трябва да предефинираме ролята на газа в енергийния микс“, предупреждава той.

Целият разговор - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase