Снимка: БГНЕС

Всяка година мароканците купуват около 160 000 нови превозни средства – относително скромно количество за 36-милионна държава. И въпреки малките продажби, кралството си е извоювало ролята на регионален производствен хъб за автомобили. През 2018 г. страната изпревари Южна Африка като най-големият износител на леки коли в Африка.

"Точно както автомобилната индустрия започна да се измества към Източна Европа, сега следващата логична стъпка е Северна Африка“, посочва Дейвид Коуан, старши икономист в Citibank, пред Financial Times.

Автомобилният износ на Мароко достига приблизителна стойност от 10 млрд. долара и макар да спада през 2020 г. поради коронакризата, той се възстановява през тази година.

Около 80% от близо 400-те хиляди автомобила, изнесени от Мароко, се продават в Европа, като Франция, Испания, Германия и Италия са основните пазари. Сред другите дестинации изпъкват Турция и страните от Близкия изток, като по-малка част отива към Африка – пазар, който поне на теория сега е по-достъпен заради Африканската континентална зона за свободна търговия, търговски блок, който беше обособен по-рано тази година.

В мароканската автомобилна индустрия сега работят около 220 000 души, повечето от които са наети от приблизително 250 доставчици.

Присъствието на компании като френската Valeo, американската Varroc Lighting Systems и японските Yazaki и Sumitomo показва, че Мароко е постигнала известен успех в развитието на своята автомобилна индустрия, залагайки на използването на местни доставчици.

Марк Насиф, управляващ директор на Renault за Мароко, най-големият автомобилен производител в страната, споделя, че френската компания се снабдява с широк набор от части - от седалки до оси, почти всичко с изключение на силовите агрегати - от местни доставчици. Той изчислява, че около една трета от компаниите са марокански, докато останалите са чуждестранни доставчици с офиси в страната.

Според него местните компоненти представляват 60% от крайния продукт, като Насиф очаква този дял да нарасне до 65%

"Държавата е изключително взискателна, но също така и изключително подкрепяща“, изтъква Насиф, който твърди, че данъчните облекчения и стимули за инвестиции в Мароко не са основната причина за силното развитие на индустрията.

По думите му страната разполага с добре развита инфраструктура, като интересът на чуждестранните инвеститори е подсилен и от последователността в националната политика.

Що се отнася до износа, производителите се възползват от редица марокански споразумения за свободна търговия с Европа, САЩ, Турция, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и други важни партньори. Наетите на местно ниво служители се обучават в марокански технически институти, което е още един знак за решимост от страна на властите да засилят веригата на стойност.

Начинът, по който Мароко се е превърнала от незначителен автомобилен производител само преди няколко десетилетия в такъв, който успешно може да се конкурира с индустриални сили като Полша, Чехия или дори с Италия, представлява една история за държавна намеса.

Разходите за труд в Мароко са около една четвърт от тези в Испания и по-ниски от тези в Източна Европа. За марката Dacia на Renault, където делът на разходите за труд от крайната цена на автомобила е по-голям от този при по-скъпите превозни средства, това е ключов стимул за инвестиране в Мароко, категоричен е Насиф.

Целия анализ четете в Investor.bg

Коментари Напиши коментар

39

Анонимен

преди 1 месец

Ами те Полша и Унгария затова се бунтуват и са на ръба на екзит от ЕС. Ако не им докарат нова индустрия и ги опустошат немците ще имат мизерия на източната си граница. Не може да *** сам и на съседа нищо и да обикаляш целия свят в търсене на бедни страни без профсъюзи и ниски данъци. А инак на приказки- чудо!

38

наблюдател

преди 1 месец

И аз го местя.

37

Анонимен

преди 1 месец

Предполагам и качеството ще е мароканско...защото там е евтинджос работната ръка дори и малко некадърна.. дори и май...м..уна може да се научи да работи на поточна линия.