Уил и Гюс са добре познати от предаването "Лъскави трошки" по Viasat Explore. Двамата се впускат в приключение, което има строги финансови параметри - двамата изкупуват стари коли до 1000 паунда и търсят възможност чрез подобрения в гаража си поне да удвоят печалбата. И всяка кола трябва да бъде готова за 5 дни. Не винаги успяват, понякога колите изискват ремонт надхвърлящ тези 5 дни. Защото в повечето случаи това са коли, които дори не са в движение. Със съдействието на Viasat Explore ви срещаме с тези необикновени монтьори, които са способни да превърнат трошка в мечтания автомобил. В момента на интервюто Уил и Гюс са изправени пред поредното предизвикателство - в гаража им в Югозападна Англия вече е паркиран току-що закупеният Reliant Scimitar GT.

Какво можете да ни кажете за тази кола?

Гюс: Scimitar е бил британски производител на спортни автомобили. Това е Scimitar GT от 1979 г. Те бяха в масово производство, направени от стъклопласт. Колите, които купуваме винаги имат определен елемент на "недолюбване" към тях. Колкото и прекрасна да е тази кола, има някакви предизвикателства. Още на пръв поглед виждам, че някой е свършил лоша работа с боята.

Уил: С тази "пластмасова" кола едва ли бихте искали да се блъснете с висока скорост.

В шоуто имате само пет дни, в които да ремонтирате стара кола, която сте закупили за максимум 1000 лири, които трябва да продадете за двойна цена. Предполагам, че трябва да бъдете много внимателни при покупката, за да бъде всичко в срок?

Уил: Трябва да сме внимателни, защото няма да можем да оправим закупената кола в срок - ние го преживяхме това през последния сезон с Volkswagen Beetle. Времето ни е ограничено, когато отидеми гледаме тези автомобили. Има бърз поглед отдолу, но едва когато се върнем в гаража виждаме цялостната картина. И осъзнаваме, че може да има много работа. Понякога надхвърляме тавана от 1000 лири, но не бих искал да отиваме много по-високо, да кажем, 2 000 паунда, защото ми харесва идеята да съм умен с колата. Все още има коли, от които можете да извлечете печалба и ако погледнете процента на печалбата - той е голям. Но все пак това са само малки суми пари.

Справяте се добре с окачването, но често заради липса на време остават малките драскотини по колата. Има ли част от теб, които биха искали всичко да се направи правилно и да получите много по-голямо печалба?

Гюс: Да, определено. Когато не успеем с някои малки детайли го намирам за разочароващо, защото, подобно на Уил, в мен има една нишка на перфекционизъм. Имам много стари мотоциклети, те са красиви, но няма да ги карам, ако не са в перфектно състояние. Направихме Volkswagen Golf от първа серия и стана страхотна кола. Но когато я завършихме, по нея имаше дупки. Да, те не попречиха да мине теста за моторни превозни средства, за да докажат, че са безопасни за шофиране. Но си казахме, нека бъдем честни. Не можем да поправим тези дупки, но няма да ги скрием. Когато купихме тази кола, тя беше на парчета и трябваше да я съберем отново. Щеше да отиде на боклука, а ние я върнахме на пътя. Но, да, има го и разочароващия момент, че не всичко е перфектно.

Имали ли сте някаква обратна връзка от хора, които са купили вашите коли?

Гюс: Да. Един човек купи нашия Форд Метро и той казва, че напълно е променил живота му. Човекът, който купи Citroen BX, който вероятно е единственият автомобил от първата серия, който бих си взел, редовно ни държи в течение какво се случва с нея. Проблемът е, че към всичките коли  се заражда една сантименталност. Ако обичате колите, имате съпричастност към тях.
 
С коя кола най-трудно се разделихте?

Гюс: Мисля, че със Citroen BX и VW Golf. Когато приключваме колите, винаги ги тестваме по пътищата. Карах "Голф"-а по крайбрежието и това беше толкова голяма малка кола, която правеше всичко. И някак разбираш философията, която са имали във Волфсбург, когато са я правили. И го оценяваш. Тя става лична. Когато пускаме колите на търг на eBay боли, ако някой е съгласен с цената и след това се появяват и се опитват да ви я свалят. Понякога е трудно да не го приемаме лично.

Имате кариера като автомобилен фотограф. Кога започва интересът ви към колите?

Гюс: В семейството ми винаги сме имали гараж. Дядо ми беше пекар, а през 1948 г. я продаде и отвори работилница и гараж в Рейгейт, Съри. Прекарвах цялото си време там. Обичах мотоциклети, баща ми винаги е имал. Никога не съм работил в гаража, но интересът никога не е изчезвал. Мисля, че ако имате интерес към инженерството или как работят нещата, то остава завинаги у вас.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• Viasat Explore
• Лъскави трошки