„Ще оцелеят фирми, които са енергоспестителни,които имат модерно производство, които имат финансови запаси, които поддържат квалифицирана работна ръка, които имат сигурен пазар. Тъй като работим в ситуация на форсмажор, най-големия удар ще поемат малките квартални пекарни, които нямат финансови ресурси, за да покрият трупащи се загуби“, предупреди Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, пред БНР.

По думите ѝ свиващият се бюджет за готови закуски ще се отрази неминуемо на малките производители, които имат точно определен асортимент. 

„Хлебопроизводството и сладкарството са най-енергоемкият бранш в преработвателната промишленост. Хлябът се произвежда предимно вечер“, посочи Кукушева.

„Ако енергията се покачи в рамките на 400%, синьото гориво се покачи 500%. При нас двата енергоизточника са структуроопределящи за стойността на хляба“, посочи тя.

За първи път от години цената на тон брашно е прехвърлила 1000 лева, обясни Кукушева.

Голямото количество реколта не определя цената на пшеницата, тя е борсова стока, а в резултат на пандемията и напечатаните пари има много свободни пари, които търсят стоки, допълни Мариана Кукушева.

Според нея е мит заиграването с грамажа на хляба.

„Намаляването на грамажа с 20 до 50 грама едва ли би могъл да реши въпроса с декапитализацията на съответният хлебопроизводител“, коментира Кукушева, като не отрече, че има и такива опити.

Опаковките също са поскъпнали, а движението в цената на солта е от 12 стотинки до 1.60 лева, отбеляза тя.
Мариана Кукушева е песимист, че браншът ще оцелее 100% под напора на високите цени.

Кукушева припомни предложението да бъде въведен 9% ДДС за всички храни у нас.
„Потребителят заслужава тази социална стъпка“, настоя тя.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• хляб
• ток
• брашно